Ъргх!

Човек и добре да живее, вся някога започва да прави лек освежителен ремонт. Който лавинообразно се превръща в гигнтогантска буря. И не знам за вас, ама при мен нещата са наопаки. Аз не мрънкам, че всичко се бави, напротив. Някои от нещата се случват толкова бързо, че майсторите не могат да си насмогнат един друг. А аз не мога да смогна на цялата ситуация ИЗОБЩО.

В даден момент осъзнавам, че за мен място има само в коридора, където мога да прегърна някой чувал с гипс и да полегна блажено на него (но вертикално), щото от мен да знаете – работата на смени и ремонта са две много несъвместими, но пък за сметка на това, наложителни неща. А междуременно изпитвам и разни дребни житейски радости от типа на това, че…

…нямам чорапи. мигрират в паралелна вселена. преди изчезваха по един, сега направо по двойки. и никога не се връщат. не мога да обвиня пералнята, защото седи в средата на хола.

…имам три тениски на кръст, един чифт здрави и един чифт скъсани дънки. вторите служат за “домашно облекло”, понеже не искам да стресирам хората, че при 40 градуса вали сняг, когато се поява обвита в бяла пелерина, с любезното съдействие на Церезит. благодарим на церезит също за факта, че лаптопа ми изглежда като фосил, който всеки ден изравям с изненада, като ново научно откритие, на което искрено се радвам.

….това, че нямам чорапи и дрехите му са в чували, всъщност е нищо пред това, да нямам врати. това второто много ми липсваше! хора ще прежаля по-лесно от това да се лиша от врата отново. ХОНЕСТЛИ!

…понякога се налага да спиш на пода. а когато няма място, мигрираш. като чорапите. с тая разлика, че се връщаш. за разлика от много други неща, които смятам за безвъзрватно изгубени. като любимата ми пинсета, с която имаме дългогодишна и много специална връзка.

…спането у колеги, дет се вика e “да си бях спала на пода с чувал под ръка”, щот’ съседите им са толкова шизофренични, че успяват да събудят мен, транираната да спи по време на гранде къртачо на каквото може да се изкърти, след нощна смяна по начин, който да ми докара поне два микроинсулта.

…идеята да спя в офиса е все по-привлекателна. има диван. има барбарони. има КАФЕ и кухня с мивка с течаща вода. АЛО!!

…купешката храна омръзва на първата седмица. а когато банята е кухня, опциите за домашно се свеждат до домат със сол. и понякога таратор. но пък от толкова обикаляне, всички капанчета наоколо те знаят по име. и по поръчка. лошото е, че и със строителните хипермаркети е така.

…положението е такова, че приятели мигрират в други градове, само и само да избягат. в смисъл, аз знам, че експлоатацията е на ниво, ама, обещавам, повече няма да правя така! #ВЪРНЕТЕСЕБЕ!

Общо взето искам да ви информирам, че приемам дарения под формата на КАФЕ (всяка сутрин, обед и следобед), пържени тиквички с мисело кляко, пържени картофки с кепчук, патладжани с доматен сос и общо взето всякакви домашно приготвени неща, които имат ония уютен вкус на ВКЪЩИ, особено когато не са сервирани в тарелка.

Мога и още, ама от куртоазия ще спра. Нека тиквичките с подлучено мляко започнат да валят СЕГА!

Как жена отива на море. И оцелява
Сто тей ся. Част втора

Leave a Reply

Your email address will not be published.