Готвенето като олимпийска дисциплина

Човек и добре да живее, трябва да готви. А в един момент нататък трябва да готви с препятствия, един вид олимпиада с основни състезания по оцеляване без изгорени крайници и съхраняване на 72см лазещо тамагочи с безкрайно любопитсво и нулев процент усещане за самосъхранение.

Как готвят другите хора:
Приготвят продуктите, вадят посудата, включват фурната да загрее, забъркват съставките, слагат ги да се пекат и вадят, когато са готови.
Как готвя аз:
Вадя продуктите, докато едно любопитно джудже, което не може още да ходи, но лази и се изправя наднича и се държи за крачола ми. Ако мръдна, джуджето пада на дупе и мрънка.
Вадя посуда, като внимавам да не затисна 8-те миниатюрни пръста, които се държат за чекмеджето и разглеждат съдържанието на чекмеджето с възклицание “А!!”. В момента, в който хвърлям някакви боклуци, две ръчички започват да си играят със заключващия механизъм.
Слагам тавата да се пече. Трябва да я пъхна и да затворя за норматив, защото две ръце копнеят да се лепнат на горещото стъкло.
Пауза за реклами: Сменям памперс.
Връщам се в кухнята, две ръце все така копнеят да се препекат и те. Блокирам достъпа с коляно в шкафа до фурната, докато вися над печката да пека мръвки.
Мини народът протестира с писъци. Обръщам мръвките и давам мляко. В кухнята малко пуши. Дете писка. Виждам съобщение на 3 минути, Коцето виси пред вратата, защото по някое време съм врътнала ключа.
Димна завеса, край на сцената.
(Няма нищо изгоряло!)
Шси сипа!