Финални щрихи

Новата година тропа на вратата, а положението е леко критично. В офиса кашляме в канон, аз съм на път да се гътна, а Пешо ми сипва ракия в чая – дали да ме довърши, или да се опита да помогне, е спорно, но съм готова на всичко.

Менкаме си лекарства. Синекод за трахизан. В смисъл… Когато се друса, трябва да е дружно, за да има ефект, щото бацилите така или иначе прескачат и без да се целуваме. Последния месец с аптекарката сме вече на малки имена, уви като те затрети вече спира да бъде забавно.

Основинят въпрос става не “Това помага ли”, а “Това с вино може ли”, щото ако не може, по-добре да се тръшвам и да се свършва. На всичкото отгоре никак не е лесно да си намериш едра сол в 1 сутринта, която да пъхнеш в чорап и да запечеш на фурна… Мъката става още по-голяма (инсърт сад фейс хиър).

На всичкото отгоре днес съм тръгнала смело и безотговорно с крупните лев и пеесе в джоба и не мога да си платя дори супата, която си поръчах, добре че има хубави и разумни хора около мен, които носят кеш пара и се разплащат. Хубавото е, че се сещам за тия работи преди да дойде доставчика за храна, на който да изскоча с една карта и той любезно да ме помоли да си я завра отзад, да си прибере супите и да избяга от сградата, която никой доставчик в тоя град все още не може да намери.

И понеже днес с един от ония дни, макар че получих за подарък цели ТРИ НЕЩА СЪС СОВИ от Тайния Дядо Коледа, в пристъп на отчаяние пускам обява във фейсбук, че издирвам червено вино, на която бързо се отзовават винопийците и виноправците и бацилът в мен се урежда с две бутилки домашно в 1 сутринта, ЩОТ МОЖЕ. Само за справка, вече дегустирам и много върви с цялата ми аптечка.

Сега планувам да пробвам кой ще издържи повече – аз или бойлерът. След кратко спречкване с поставката за кърпи установявам, че

първо: спирам да вярвам, че правоъгълните форми са по-красиви от заоблените

второ: методът за изместване на болката не важи

трето: това е зверски добре захванато за стената, но и главата ми си я бива

Искрено се надявам утре да се събудя преродена, обезсинузитена и заредена, щото харесвам 2016-та и грам не желая да приключва така. А и тая серия с новогодишния бацил сме я гледали и не беше интересна.

А на вас ви пожелавам по-малко и даже никакви бацили, да сте все така мили, за хубави неща да имате сили, с емоции да сте се заредили, все хубави неща да сте пили, да сте се влюбИли и тъй нататък 🙂