Тройка. Но не кебапчета

Рано или късно, в живота на всеки от нас започва да се върти представата за една тройка. Я в главата, я някъде другаде… Специално при мен дойде не чак толкова изневиделица, след ентусиазирано-стресиращо очакване и реплики от типа “и твоето време ще дойде”. Е, дойде.

Станах на 30. Връщане – няма. В изблик на съзряване, си взех отпуска, за да мога в тесен кръг и тайно да остарея в горите на Пампорово, вероятно да се заровя в някоя преспа, да се съхраня и да очаквам едни по-добри времена, но в крайна сметка осъзнах, че 30 е новото 20 и всички около мен, които са деветдесет и детски набор могат само да ми завиждат! КАЗАХ!

Тъкмо се надъхах, нали, че още ставам, когато 12 годишния ни придружител упорито започна да съсипва представите ни за младост. Малкото перпетуум мобиле само за ден ни нахрани подобаващо три пъти: “Абе, вие от какво сте толкова уморени?” “Вие в тая фирма сте пълен цирк” и “Како, не се прави на кифла, ами ставай и отивай на купона”. Последното не беше насочено към мен, но го приех лично, понеже на кака му аз също мога да съм ѝ кака…  Дотук с младостта, шайзе!

Но започнаха чудесата. Първо – не паднах нито веднъж. Дори не се хлъзнах. Ни до басейна, ни в банята, ни на пистата. Изскочиха предположения, че заради изпития алкохол съм била на режим 4х4, но аз люто отхвърлям тези твърдения и смятам, че просто на вестибуларния ми апарат му е трябвало малко повече време да съзрее и да влезе в ритъм. Това се нарича улегналост, да ви кажа! Което всъщност е маКло саботиращо, понеже това е основният генератор на истории – къде и как съм се пребила. Миналата година само до Март имах 4 грандиозни падания. В три различни града. Следващата книга май ще трябва да мине без раздел травми и само със скучни пътеписи.

Само седмица по-късно на фирмения рожден ден, осъзнавам, че грам не съм стара, защото:

нося синя рокля на червени точки. и съм с кецове

пия водка в хотелската стая от следобед, докато къдря колеги с маша в стил винтидж. дори мъже

пилотирах самолет. картонен, но самолет

на партито крада повече балони и близалки от тавана, отколкото алкохол

събирам същите тези балони, с общ ръст повече от моя собствен в такси. включително един пингвин, който си мъкне чашата с вино. и си ги носим в хотела. а после и в Пловдив. като завоюван флаг от бойното поле. щот можем

Ин дженеръл, 30 наистина е новото 20. Животът е прекрасен и започва сега.

 

 

Сто тей ся...
Когато доброто те търси. И те намира. Част втора

Leave a Reply

Your email address will not be published.