Сто тей ся…

Днес е един от ония дни… дето понеделник им е баш точното наименование. Нищо, че предния ден си успял да видиш пещерата Бачо Киро, по-известна като Бачо Калчо (хич не си губете времето), Дряновския манастир (с механа в двора), Етъра (с механа преди всички занаяти, щот налЕ – рънътъ пръй борбътъ) и паметника на Шипка, където всичко е чудесно и вятъра успява да отвее всички лоши мисли. Както и всички мисли като цяло, щот духа като ненормален.

И за цялата тая идилия си изминал 300 километра и то само, защото си смятал, че пещерата е ПРЕДИ прохода Шипка, а не СЛЕД него. Очевадно, при последното ми минаване от там, температурата ми е оказала пагубно влияние на преценката ми за разстояния, с които иначе съм доста на „ти”. Да живеят другите дестинации по пътя, които компенсираха тая заблуда и направиха лекото забягване идеално за уплътняване на почивния ден, в който вместо да гъчим агнета и козунаци в къщи, гъчихме кифтета и курабии он дъ роуд. Където са най-вкусни.

Но Понеделника… Понеделника е друга мая. Това е денят, в който

си умираш за сън, не че не си спал като благ пор последните 8 часа, но…

….въпреки всичко спиш до обяд

закускообядваш и понеже си още в благ унес и…

….спиш и следобяд. щот’ можеш

отиваш като мумия на работа

където продължава да ти се спи като животно

където слизаш да отпушиш колежката на паркинга…

…с ключовете за вкъщи, вместо тези за колата

в които се качваш пак до горе…

…и на слизане си късаш връзката за пропуска на долна пейка

денят, в който си слагаш белите кецове…

….и небето си изсипва конденза „сто тей прайс ся”

където установяваш, че при търчането си си загубил цигарите..

….когато магазина вече е затворил

където пушиш тънките цигари на колегата…

…щот всички други пушачи очевидно почиват днес

денят, в който осъзнаваш, че един дъжд не е хич романтичен така, както го изкарват в разните му поеми

ден, в който общо взето нормалността е отишла по дяволите, понеже „Здрасти ко стаа набираме хора за 04ти клуб паша само яки хора xd!!”  (ко-речи-непознат-в-2-сутринта-който-не-знам-как-е-попаднал-на-фейсбуката-ми-аз-на-бясен-тийнейджър-ли-ти-приличам-#топ-#100-#емотиконкаспръстчераправещизнакаОК!?)

В заключение искам да само кажа, добре че вече е Вторник…  такива неща не се случват тогава.

 

Сто тей ся. Част втора
Тройка. Но не кебапчета

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

dorichela's blog

Privacy Overview

This website uses cookies so that we can provide you with the best user experience possible. Cookie information is stored in your browser and performs functions such as recognising you when you return to our website and helping our team to understand which sections of the website you find most interesting and useful.