Старост – (не)радост

Човек и добре да живее, все някога одъртява. Така казват, де… И се ползват едни тъжни и кахърни (колко архаично, а?! ) разкази, дето направо жал да ти стане.. То нямало вече такова излизане, напиване, възкръсване след един айрян сабайлян… Мчи квомуй, питам аз?! КВОМУЙ да спиш цял ден като мръсно животно на дивана и да плющиш палачинки в опит да се съвземеш?!

Да си стар, а.к.а улегнал си има и своите предимства. Като факта, че може да си легнеш в 11:30 без никой да ти се подиграва. Нищо, че е било на нова година и просто си я проспал заради брутален бацил. Ма си оцелял и без драматургия, че си пропуснал последното и напиване за миналата и първото за новата година, нале?!

Изкарването пък на петък вечер вкъщи се превръща в блаженство, а не наказание. Щот’ мноо ясно! Аз съм стара и ме кефи да си изпоружа кокалите на дивана след вечеря и просто да гледам филм, или пък той да ме гледа, зависи на коя страна ми е удобно да заспя!

Фактът, че си намерил незалепващ оребрен тиган, те докарва до неистова радост. Щот’ кой обича да търка тигани до два дни след като е вечерял няква мръвка?! НИКОЙ! КАЗВАМ ВИ! (тогава особено остро осъзнаваш, че си индийд стар дух).

Излизането с колеги е някак наобратно. Прибираш се в 1, докато преди всъщност си излизал в толкова.. Срам, майка, ама като тия задници са деветдесет и детски набор, а ти си стар фрол, няма как. Или ще си запиваш в чашата с вино, или ще се изнижеш да спиш под бурни освирквания от страна на младите задници.

Единственото предимство е, че прибирайки се, можеш да си улучиш етажа на блока, както и правилните ключове за собствения ти апартамент, докато младите ще ти разказват приключенията си на другия ден.  Ти си свеж като краставица, а те – леко страдащи след снощи. И (не чак толкова) тайно им се хилиш.

Овчо зето, искам да кажа,  че да си стар фрол ней толкова страшно, излизаш кога имаш сили, припадаш пред телевизора без капка срам и винаги може да казваш, че си на 25 и 60 месеца, нале…

Събота обед е. Вие изпрахте ли?!