Снежанка и седемте джуджета*

Понеже Декември наднича зад ъгъла, реших, че е крайно време да си украсим стаята в офиса. И без това ги подкарах с организацията за таен Дядо Коледа, какво му е да сме в тон със събитията?! И взех да ги подпитвам…

Колега N1:

-Ти утре в офиса ли ще си?

-Мммм, защо?

-А, питам.

-Нещо ще искаш!

Аз към колега N2:

-А ти?

– Аз почивам

Колега N3:

-A ти?

-Чудя се още.

-Не се чуди, ами идвай.

Колега N1:

-ДОРО, КАКВО ИСКАШ ДА ПРАВИМ?

-Да украсим за Коледа!!!!

Всички:

-Оффффф, “аз май ще съм си в нас”, “аз украсявах миналата година”, “мен ме е страх от високо”. Абееее…..

Както и да е, дойдоха, къде ще ходят. Един само избяга, ама имал извинителна бележка. Аз от обяд късам корда със зъби и правя възли на МЕЛЕОН играчки. Посипана съм с брокат като служителка на стрийпклуб преди да излезе на сцената и прося кламери, щото ми свършиха. А после и корда. При наличието на трима рибари в отдела, само един имаше корда, та му заръчах да ми донесе.
Първа смяна закачиха половината играчки, като нещата не потръгнаха гладко, защото аз давам ясни насоки КЪДЕ ТОЧНО ДА СЕ ЗАКАЧИ кламера, па те си мислят, че ще ги закачат където си искат.
“Ааааа, ти си от онези” вика колегата и се отказа. Хванах следващия, със страха от високо. Накичи и той малко и пак се върнах към първия, който вече беше податлив на команди.
Стана време да дойде свежа кръв, със свежа корда и всичко беше цветя и рози, докато си нижех и връзвах възелчета, а те си бичеха айляк. Но в един момент бях готова и настана хаос! Като се заеха вкупом да помагат, единия грабна няколко топки, оплете кордата с кламерите и направо бях готова да го ликвидирам. После, на всичкото отгоре, взе да ми кичи по стената, КЪДЕТО НЕ Е ПЛАНУВАНО, щото ми разваля фън-шуя на закачалката-елха.

Трябваше да го гоня и да откачам играчки, които нарочно беше закачил на високо! Гадове, бе! ГАДОВЕ!

Както и да е, след малко инструкции, взеха да поддават да моята представа за естетика и тихо констатираха, че “сигурно украсяваш сама у дома”, “горкия Коце, съчувстваме му” и други такива небивалици, все едно съм зла жена! Аз в нас си украсявам кротко сама с детето и не си тормозя мъжа, що тей ме набедиха, не знам. Не е като да съм им се карала МНОГО! Само макличко, ма те са разбрани момчета и бързо схващат.
Разбира се, секунда без надзор, води и до мъжка украса, със сини топки, ма ги оставих да се радват, все пак съм мила, блага и добра.

*Мислих да кръстя поста “Снежанка и седемте момчета, ама прозвуча мноооого грешно след таа украса, та се отказах.