Скитници

• Здравейчи проатели! Лятото дойде, а с него заваляха и отпуските, включая и моята. Заплюх си я още началото на март – стратегически. Хем да не е пролет да е келяво, хем да не е есен пак да е келяво, да не е август и да пукам от жега.

Разбира се плановете не са това, което бяха, ехееее едно време кви планове имаше, за цели петилетки! Ся – чушки. От ден първи ни преследва едно буреносно облаче. Наче… от морето ни подхвана урода и упорито ни преследваше. Отиваме в Плиска – видим малко, дъжд. Скрием се в колата – спре. Запалихме към Мадара, взехме билети, изкатерихме стъпалата и какво? Сладко поройченце! Дъждченце… дъждище, щот’ нали? Що па да не! Можеше и повече, и ни показа – градушчица.

Добре, че Орелата е свикнал на такива инвазии и интелигентно се измъкна от атаката. Караме, а пътят като в приказките – в ляво Мордор, в дясно – рай. Я да видим дали ще познаете накъде трябваше да идем ние? Мчи правилно! У лево.

Успешно докопали се до хотела, сметохме багажа и решихме да издирваме култово място за мацалинкане в Шумен. Първо – Хахахахха! Аз имам орел, не кану! Улицата река, а пусто къси са моите крака :/ След 20 минути нагоре – надолу по улицата, с един лъвски скок се метнах на отсрещния тротоар и успешно де намърдахме в орела.

Така, тук е момента да вметна, че Гугъл мапс ни закара супер успешно до всяка една дестинация, но стане ли време да стигнем до някой ресторант, започва да ни върти и суче и никога не сме намерили това, за което сме тръгнали. Наче, аз знам, че съм кЬофте, Гугъл, ама ти си гъз и не те обичам! И аз заслужавам пърленки и мръвки, ало!!

Забърсвам сълза, отпивам от бирата и някак си преглъщам, че Гугъл ни държи гладни (па и Шумен също, всичко затваря в 23:00, т’ва ся библейско лий!?), ламята Спаска в корема успява да надуши яката работа и винаги намира пътя до скарата.

Въпреки, че Гугъл е с нас, баш навигаторът (и понякога шофьор) много се паникьосва, когато не улуча пресечката или той обърка ляво с дясно. Начи руса жена и мъж с дислексия (Ама само за посоките) е една чудна предпоставка да се изгубиш над 7615 пъти в рамките на 1500 км. Виж, пеш се ориентира кто нинджа и след двучасова разходка в Русе, 15000+ крачки, +2 бири и кръв нула, на ръба на силите си, ме заведе пеш до хотела за по-малко от 5 минути. Нинджа, казвам ви!

При същите условия се докопхме и до Белоградчик. Пещера Магурата ми беше наложена като must see и определено поуката от скалните рисунки на 7-11 хиляди години важи  и днес – йебанье, йеденье и лов. Е, там са ловили дивеч, а не чичковци и коври по заведенията, ама пак…

Като must not see трябва да отбележим болницата в Белоградчик. Начи много внимавайте с каскадите, последстващите припадания и чупенето на крайници в района. Личната ми раница е по-оборудвана с неща за първа помощ от половината регион. В тоя ред на мисли, остават ни още 2 пещери, едни скали и каквото още ни хрумне по пътя, та стискайте палци да се прибера със същия брой кости и кокали в идеално състояние.

А до тогава, ако чуете, че се издирват двама ентусиасти, които са завили наляво, вместо надясно в търсене на забележителност или кифтета (или забележителни кифтета), да знайте, че сме ний!