Розов балон

Розовото определено не е моят цвят, но по някакви неведоми пътища се оказва, че живея в розов балон. От което никак не се оплаквам, защото изглежда, че светът е едно нормално място, хората са адекватни, обществено ангажирани, добри и винаги готови да помогнат.

Обаче понякога се налага да подам глава извън него, да се сблъскам челно с реалността и ако щете вярвайте, ама всеки път се изненадвам! Културен шок, дет се вика. Pardon my french, скъпи приятели, ама айде да спрем да правим тъпите хора известни. Знам, че трябва да е смешно, ама то всъщност е страшно. Някакви псевдоинфлуенсъри, с по-малко мочъчни клетки от температурата навън в момента се показват и натрапват, и с оглед да ги покажем колко са прости, им даваме гласност и им въртим брояча, а те се объркват, че това е слава.

Дайте ми нещо, с което да се гордея, докато го гледам или чета, моля ви! Че а̀ мръдна извън внимателно селектирания ми фийд към предложенията и край. Апокалипсис. Чалга, чалга, чалга, чалга. И не говоря за музиката, а за един наложен типаж и манталитет на тарикатщина, простотия, претенции и огромно его, стъпило на въздух. Между ушичките, достатъчно да напълни балон, ама не от розовите. И като попадна на такива ми става лошичко, та по тоя повод избягвам телевизията, влогърите, и модерните предавания, че ми иде да се завра някъде от срам.

Не, не си мислете, че се мисля за топ умна. Във всяка стая ме чака по една книга, която съм започнала, но не намирам време да дочета, къде от мързел, къде от надпревара с времето да наваксам със сериалите по HBOmax и инстаграм акаунтът ми, в който споделям ревюта на книги, хваща паяжини яко. Не мога да се похваля с колосални бройки прочетени книги, имам поне 10 на изчакване на рафта за новозакупени, дето ме гледат лошо, но още не съм разтегнала денонощието до 32 часа и очевидно е “въпрос на организация”, както казват безгрешните майки, ама аз не съм от тях.

Едното ми успокоение е, че макар и неначетена, имам някаква обща култура попила незнайно как в главата ми, та да заблуждавам хората, че съм умна, без да съм реално. Другото е, че около мен има умни хора, и макар да се чувствам тъпа сред тях, е по-добре, отколкото да се чувствам най-умна, щот това вече би било страшно.

Това, което мога да направя за себе си е да отказвам да гледам, споделям и подкрепям безсмислени неща, зрелища и индивиди, които са известни само и единствено с простотия. За сметка на тях, около мен постоянно хвърчат някакви кампании за помощ и тия хора не се спират, буквално. Нищо не е ден до пладне при тях и в случай, че ви липсват такива неща в ежедневието, веднагически мога да ви насоча към:

Мама Нинджа – тази жена е верно някаква нинджа, на много нива

Лазар Радков / Капачки за бъдеще- мисля няма нужда да уточнявам какво точно прави и в какви мащаби

Никола Рахнев / Гората Бг – предоставяне на безплатни дръвчета, дарение на храни, помощ за пострадалите в Турция и Сирия

Манол Пейков – помощ за Украйна, помощ за постадалите при земетресенията в Турция и Сирия

Татяна Атанасова – център за помощи за украински бежанци

Надя Колева – помощ за украински бежанци и сума ти други кампании

Тия неща ви ги казвам от чист егоизъм, щото много искам розовия балон да расте и всичко друго да остане второстепенно, третостепенно и така до девета глуха, където всъщност им е мястото. Добрият пример да не е събитие, а константа, пък жалките wannabe-та, нале. Да си виреят в собствения свят, ако обичат и да не се намесват в нашия.

Мерси за вниманието, а сега марш да се насладите на петък вечер.