Перперикон

Когато имаш не повече от няколко хубави дни, преди зимата да превземе положението и да усложни максимално скиторенията, е крайно редно да се вземат мерки и да се спретне едно от последните пътувания за сезона.

И понеже аз знам как се получават нещата, звъня на Петиту, което автоматично означава, че внукчето ми е зачислено в това число, което пък значи, че и другото ми внукче го пишем в играта и единствено остава да намерим 5-ти човек за колата, щото от лятото сме си свикнали да пътуваме на пълен капацитет и така случайно, ако останем четирима, чак е странно.

Петият разбира се е човек, на който мога да съобщя решението малко преди да отидем на бар, той да се направи на пияно вале и цялата фейсбука да се чуди на другия ден как изобщо е станал (с мнооо мъка и физиономия на мумия) и се е включил в пътешествието.

Надипляме се трима по метър и деведесе, и две не чак толкова стърчащи и политаме по дестинацията. Още след Асеновград започвам да се чудя аз ли да им давам по 97 лева за винетка догодина, или те ще ми ги дават да си сменям накрайници и тампони по окачването и лекичко се гнервирам. -2 камъка в бъбрека по-късно от друсане, наближаваме Рио Де Кърджалейро.

Естествено, понеже много обичаме да пътуваме по усет, се озоваваме на Каменни Сватби. Ама така се озоваваме, че по неведоми пътища им излизаме в гръб. Нормалните хора някак си се озовават пред тях, но ние сме последното нещо, близо до нормални. Екстремното спускане, което си спрятаме не води до сериозни последствия и въпреки ронливата почва, аз НЕ ПАДАМ нито веднъж. Не знам, второто полугодие ми е някак си на късмет!

Спретнахме по няколко снимки, да се знае, че и ние сме били на сватба и потеглихме в издирване на Перперикон. Не след дълго се озоваваме на паркинга и местния маркетинг ни залива с отварянето на вратата – За пръв път ли идвате? Ако нямате карта, НИКОГА няма да се оправите. Пф! Чалъндж ексептед! Точно па НИЕ ли няма да се оправим?!

С благо катерене и събличане и обличане на якето само около 7615 пъти, като жена в критическа, си се докопваме до горе. Мястото е доста облагородено, вече има прилични пътечки, стълби и рампа, по която да вървиш над самите останки, а не по тях. На върха ветровете нежно се сношават и нищо, че бай Райчо пече, аз си захлупвам розовата капа на главата. Начи, никъв шанс да ме изгубят и да ме фане някой синузит.

Така е, не ме хвана, но пък оставих гърлото открито и ей ти на – фарингит :/ Деммит и гредата му, да се невиди! Непредвидена атака! Дори горещото подлютено шкембе не спаси положението. Но пък две дози антибиотик и две седмици по-късно някак си приличам на човек, а и на всичкото отгоре пак не пуша. Не, защото искам, а просто, защото белите ми дробове отказват да извършват тази функция. Поне засега.

Та в смисъл, ако искате да откажете цигарите, обадете ми се… Швъ опраа!