ОколосвеЦко пътешествие

Ден първи.

Изкарали сме убийствени три дни на тийм разрушилдинг. Телефонът звъни миг след като съм си затворила очите след последното парти, което дори напуснах рано, за да съм свежа краставица. Това не е библейско, но енергията ми идва, когато осъзнавам, че АЗ СЪМ В ОТПУСКА и ми предстои пътешествие, бе!

Проблемът е, че трябва да събудя два броя крайно неранобудни индивиди, при това закъсняващи, за да си вземем липсващите две звена, да напълним Орела до козерката и да отлитаме.

За тази цел ставам безумно рано, мятам един сак да се прибира в Пловдив без мен и оставам с лимита за пътуване – един сак, който се оказва вълшебен и прибира целия антураж на ина жина, нужен за ино пътешествие. Влача го като Кинг Конг из лобито, докато звъня на ония неранобудните, които естествено, закъсняват.

Пътуващите от Пловдив пристигат в Бургас, преди нас, които сме в Несебър… Ъъъъ, при наличие на една жена, закъсняхме заради двама мъже. Срамота! Редим багажа на тетрис, помпим гумите, понеже изведнъж се оказахме със спортно окачване и смело политаме към дестинация номер ино – Замъкът в Равадиново.

Начи бизнесът си е бизнес, вход, снимка, дишане, тоЙлетна, всичко се плаща. Спор няма – готино са си го спретнали, интересно, необичайно, без грам историческа стойност, ама грабва, бе. Решаваме да седнем да пием по едно кафе да се осеферим. За улеснение на клиента всичко е закръглено на 5 леа, чат-пат от куртоазия някои неща за по 4. Хъъхъхъ…. Иначе гледката към езерото с лебедите си заслужава, спор няма. Всичко е зелено и добре поддържано. Стиловете са от ренесанс до Японска култура, ама ние сме широко скроени и приемаме всичко.

Пълним очото, ама търбусите нещо са празни. Следваща спирка е похапванка в Бургас, след което е наложителна разходка, щото очото е по-голямо от стомаха. Морската градина е чудна, замятваме се към кея и после до пясъчните скулптури. За да заснемем всичко това, имаме не един, а два селфи стика. Един с блюту и един с кабел. А познайте дали някой от двата изобщо е съвместим с айфон, леново, HTC, самсунг и алкател. Точно така – никой! Нъцки! Цвъцки! А вчера толкова се старах на конкурса за снимка на тийм билдингата, за да го спечеля…

Въпреки всичко, ние сме българчета, което ще рече, че разбираме от всичко и имаме акъл бръснач, затова закачаме телефона на неработещия стик и с един таймер си решаваме проблема. Искам само да кажа, че от 30 сек за настройки и позиране, вече се смъкнахме до 10. Тотални про-та! След като почти всички батерии умряха е време да се запътим към Варна. Благодарение на няколко благи дупки на пътя за малко и да не стигнем, но в крайна сметка с последни проценти баКтерия, поддържаща джи пи ес-а, стигаме пред апартамента, в който ще спим.

Докато чакаме мъжете да се приготвят, след като ние одавна сме го сторили, едното женско съсловие гледа сериал, а другото успява да напише този пост… Не знам мъжете дали ще оцелеят до края…