ОколосвеЦко пътешествие. Ден шести

Днес ще се спи чак до 9. Позволявам си го, понеже снощи Белоградчик ни посрещна доста кофти – скъпоструващо селфи от пътна камера и мъгла на входа на града. Докопахме се до къщата, в която трябваше да отседнем едва в 9 вечерта.

 

Докато метнем по един душ и заприличаме на хора, става 10. Точно навреме, за да се метнем до механата, където имаме резервация, за да огънем пак масата. Пием страхотно червено вино и угодията е на ниво. След това плавно се замъкваме обратно, където припадането е неминуемо и за броени минути. Разбира се, спомага и факта, че двамата висоцки с мен, захапват гредата напречно на тавана, а аз дори на пръсти не мога да я стигна. После що не съм била расла повече, кха!

Сутринта Белоградчишките скали са отново обвити в мъгла. Докато ръмжим тихичко и катерим нагоре, за да ги зърнем все пак, мъглата се разнася и успяваме да ги видим в цялото им величие. Гледката е повече от грандиозна. Заслужава си всички стръмни стъпала, по които пролазихме, държейки се за парапетите. БЕЗ ДА СЕ ПРЕБИЯ ОТНОВО!

На място научаваме за новооткрита за посетители пещера. Решаваме, че сега е момента да отидем и да я разгледаме. На входа ни раздават каски и ония тримата сталактони, започват да си чукат кратуните, за да ги тестват. Или да ги наместят. Не разбрах точно. Ние и екскурзоводката просто се кискаме, докато чакаме групата да се събере.

В пещерата се влиза с гъз напреТ. Не, че нещо, просто, за да не си пречукаш кратуната. Е, винаги имаш възможността да се спуснеш по задник, както по-късно се наложи, защото аз някак си не видях как иначе може да се проврем през 60 см висок отвор с няколко стъпала. Съдейки по задниците на останалите, мисля че бяха приложили моя подход. Тези с по-дълги крака, буквално прескочиха стъпалата и се процедиха в лимбо стойка.  Абе, каските си заслужават, честно.

Пещерата сама по себе си е най-красивата от всички, които съм виждала. Бие Снежанка, Съева дупка, Орлова чука, Ягодинската, Дяволското гърло и Деветашката взети заедно, затова и е наречена Венеца – събрала е всичко най-красиво в себе си. Осветена е уникално и най-якото е, че се вреш и приклякаш преминавайки през всичките 5 зали.

Доволни от видяното през всички изминали дни, е време да се отнесем обратно у дома. Вече така сме се сраснали със седалките, че дори по заведенията сядаме трима срещу двама и то в позицията, в което се возим. За шест дни сме изминали над 1700 километра, изслушали сме 287 песни по минимум 3 пъти, спали сме сумарно 30 часа, изкачили сме стотици стъпала БЕЗ ДА СЕ ПРЕЧУКАМ и сме събрали толкова гледки и емоции, че съм заредена за цяла зима, когато няма да може да се щъка така активно.

Прибирам се размазана, но щастлива… Това е.

Перперикон
ОколосвеЦко пътешествие. Ден пети

Leave a Reply

Your email address will not be published.