ОколосвеЦко пътешествие. Ден четвърти

Официално е. Снощи спахме в МОЛ. Мое ми играйте! Аз лично в по-извратено място не бях отсядала, затова с нетърпение чаках днес да спя на познато място и в хотел, в който съм била и преди. Е, вярно, липсва тръпката на неизвестното, но след  наклоненото легло във Варна, битовия среднощен скандал в Шабла и хотелските стаи в търговския център в Русе, някак си не ми липсват изненадите.

Преди да се докопам до познатото блаженство, хванахме пътеките в ранни зори посока Пещера орлова чука, която тази година очаква милионния си посетител, така че – бегом да допринесете! Освен това екскурзоводът е забавен тип, но не от досадно забавните, а от забавно забавните. Накара двуметровите ми внуци и техния чичко да минат с патешко ходене из разни галерии, на което ниското ми аз се съсипа от смях. Поне веднъж гномството да е предимство, рийш ли.

След газилион стълби, се докопахме до Орелчето. Времето е гъз и дори инвестирахме в дъждобрани. Два розовки за момиченца и лилавки за момченцата. Още не сме ги видели как изглеждат, ама ако времето продължава така, ще сме една доста цветна картинка. Трима двуметрови лунгури и ние, от една кола, избухваме като захарен памук, в мига, в който се отворят вратите.

Следващата ни дестинация беше крепостта в Червен. Казвам ви, тия хора грам не са мислили за горките посетители и километричните стълби, които трябваше да изкачим. Егоистично са ги строили така, че да е трудно някой да се докопа и грам не са се замислили за бъдещето, когато ще са туристически обекти, значи! На върха ветровете яко се сношават и лекото препръскване не прави нещата по-лесни.

На слизане фиксирахме благо кръчме до една рекичка и решихме, че няма да ядем, докато не видим и Скалните Ивановски манастири, затова, както обикновено, когато решим да не ядем, седнахме, опънахме салатки, шишчета, чобапчета, пърленки, някои гадняри, дори и бира, и подвихме морни крачка.

Това, разбира се е голяма грешка, понеже Скалните Ивановски манастири също ни посрещат с благи стъпала, шайзе. Тия дни мод планинска коза дори не е изключван за миг. Опаковала съм се като сарма с горнище и грейка и тоа парапет ми е баща и майка, не го пускам, понеже, както е известно, аз видя ли стълби, много обичам да падам.

Геройско е за отбелязване, че на ден четири и поне 2000 стъпала по-късно, аз и моите глезени сме добре, мерси!

Днес пристигаме преди 19 в хотела и никой не ни издирва, както се случи предните дни, защото нашето обичайно време за настаняване все клони към 20-21 часа. Което значи, че имаме свободно време за мръхтене, чипкане и лензене преди гала-вечерята, която ни очаква. Смятам да почерпя вестибулара отново с няколко бири, понеже много ме слушка и заслужава!

А сега ни пожелайте за утре слънчево време, че сме в Крушуна и тряа да има красоти на подходяща светлина!