ОколосвеЦко пътешествие. Ден трети

Ден трети е тежък. Трябва да станем безумно рано, понеже днес е един от най-дългите преходи, които трябва да минем. За съжаление, сме спали не повече от 5 часа, понеже снощи някой реши да спретне битов скандал в двора на къщата, в която бяхме отседнали в Шабла.

Това доведе до един микро-инфакрт на унасящата се в сън моя персона, сритване на два броя кавалери, които да видят какво става и да ме пазят. Заспиването беше мираж, а сънищата цветни. Когато телефонът звънна в 7, имаше сълза в окото, както и в очите на тези, които сритах. В крайна сметка всички станаха едва в 8, което никак не ме учудва.

Днес беше ден на крепостния селянин. Първа спирка – Плиска. Изключително красиво място, с чудесно поддържан музей, нещо, което другите архаични музеи трябва да вземат в предвид. По път към Велики Преслав, минахме през Мадарския конник.

Смело мога да отбележа, че и ние вече имаме снимка „на кон” и оня от рекламата мое да се фръцка колко си иска, хич и не щем да го гледаме!

Тук беше първото място, където почти паднах, но каучуковия ми глезЪн (левия), трениран за такива ситуаци,и не ме предаде на две поредни стълби (от 585 общо) и всичко приключи благополучно без наранявания.

Последва Велики Преслав. Малко по-малка крепост от Плиска и доста по реставрирана, което в голяма част губи от чара ѝ, но е похвално, че обектът все пак се поддържа. Някак си в 5 следобед стана време да обядваме, понеже накрая колоните ни се виждаха като наденици леки, а дърветата като салата и седнахме на ресторанта в близост до комплекса. Тук вече една греда на масата ми атакува колянцето и някак си отмъсти за глезена, който стълбата не можа да порази, но поне не куцам.

Децата, а.к.а тримата мъже, поиграха мачле, докато дойде папкането. При плащането на сметката се установи, че всеки има да дава на някой за нещо и като се развъртя една ми ти пара, премина през ръцете на всеки, всеки беше с изплатен дълг, че и нещо отгоре. Ако успея да осъзная как точно стана тоя финт, ще съм Бъдещото КТБ, минус ядосаните клиенти, честно!

Дойде време да се докопаме до Русе. Крайно скапани, започнахме издирването на хотела, я който трябваше да спим. Джи пи ес-ът ни изкара пред съмнителен блок, който определено не беше това, което търсим. Услужлив младеж ни насочи към успоредната улица, където открихме мястото.

Това определено е най-голямата забележителност днес. Първоначално се чудехме дали не сме попаднали на някой е-такованик, дето се почива почасово, ама някаква секта в подземието ни наведе на мисълта, че не би следвало да е библейско да се помещава под някакъв развратен бардак и това леко ни успокои.

Фактът, че рецепцията се намира в ъгъла на едно кафене леко наклони везните в другата посока, но не знам дали е успокояващо или не, че нашите стаи се намират в МОЛ! Начи представете си маНгазинче 20 квадрата, с облепени стъкла с фолио и все пак – прозорци и баня. А?! ДОБРЕ ЛИЙ?! ДОБРЕЙ! Ще го спим в мол, бе!

Стените имат възглавнички по тях, ако някой се развихри, поне да си удря главата на меко. Лампата е една, леко екзотична луничка в центъра на стаята. Добре, че съм сова, иначе не знам..

Докато шокът ни отпуска, смятаме да изпием по едно Блъди Мери и се чудим след като рецепцията затвори в 11, дали трятия ключ е към вратата на МОЛ-а, или да…