ОколосвеЦко пътешествие. Ден втори

Нощувката във Варна беше нож с две остриета. След като се настанихме, ламята Спаска беше започнала сериозно да драска. Запътихме се към центъра, за да намерим блага народна българска кухня – а.к.а Кръчма.

На въпроса къде има хубава българска кухня, бяхме насочени към „едно много приятно местенце, където има българска кухня”. Това се оказа закусвалня. Отпадна на мига. Спряхме още 10 души, докато намерим местен. Следващия отговор беше Хепи. Вижте ся кво, ние Хепи си имаме в Майненбург! Не щем!

Следващите петима души ни насочиха отново към Хепи. Бах тва вървежно хепи, майна! Отчаяни, се запътихме към квартирата, където мернахме едно кръчме, с надеждата да работи все още. Започнахме да си задаваме въпроса има ли във Варна Даяна и къде всъщност е тя?!

Завряхме се в някакви малки улички и видяхме жена, която продава цветя. Да е жива и здрава жената, издаде ни, че има място наречено Петте кьошета. Имам новина за софиянци – такова място има и във Варна.

Кръчмето се оказа доста приятно, за разлика от сервитьора, който ни изгледа кръвнишки, че пристигаме в 10 вечерта и ни съобщи, че работят до „10:30 – 11:00”. Сметнахме, че сме толкова гладни, че за половин час ще опоскаме всичко. Напук на кофти обслужването, храната беше уникална, а ние – доволни. Сервитьорът по едно време си качи бакшиша с някви стинки, понеже се опита да вкара хумор и ние благородно отчетохме този факт.

Затъркаляхме пълни търбуси към апартамОнта, където ни чакаше лека греда. Апартаментът беше кукла – свеж, поддържан и нов. Леглата обаче явно следваха тенденцията на морския бряг и имаха наклон около 30 градуса в посока краката или ширината. В зависимост от стаята. Бях толкова скапана, че благо припаднах на плажа, а.к.а леглото. В 5 сутринта се сбих с един стенен часовник, който беше толкова шумен, сяшак малки морски нимфи забиваха пирончета в тъпанчетата ми.

На сутринта се зачудих как точно съм го катурнала без стол, след като почти двуметровото ми внуче се протегна, за да го закачи обранто. Чудесата на желанието за сън са безгранични, шъ знайти.

Сутринта отново започна с разритване и ръчкане на мъжкото съсловие. Разбира се, вместо да потеглим около 9:30, това се случи към 11:00, но понеже Морската градина не го вдигаше особено пред тази на Бургас, се получи едното за сметка на другото. Следваща спирка – Балчик. Ботаническата градина е повече от страхотна. Райчо малко се скри и прецака снимките, но в крайна сметка уникалното си е уникално и на сянка, няма какво да си кривим душата.

В 4 следобед, ламята Спаска се обади отново и се насочихме към Мидената ферма след Каварна. Посрещнаха ни с меки одеалца, понеже бахърът на брега не е за подценяване. Значи както вчера в кафето на двореца в Равадиново всичко беше по 4 леа, днес всичко беше по 8. Няма значение дали е салата, миди под всякаква форма или пържени картофки. Ако продължааме с тоя растеж, докато стигнем Белоградчик, мисля, че ще трябва да закръгляме на педесетуна за ядене…

Все пак, манджорното си заслужава, опитахме около 4 вида ястия с миди и нямаше едно лошо. Близахме пръсти и черупки от умиление. С пълни търбуси отидохме да превземем крепостта в Калиакра. Тук Райчо съвсем ни предаде и даже бат Вальо се появи да ни намокри, че да ни разсъни. За щастие, 15 минути по-късно, спря. Нос Калиакра е едно изключително красиво място, което си заслужава да се види.

Искам да отбележа, че вече са минали няколко дни и няколко града и стотици стълби, по които не съм си хвърлила белия дроб, и аз не успях да падна в нито един от тях. Мисля, че вестибуларният ми апарат заслужава да пие няколко бири.

Днес с вечерята нямаме проблем, понеже окъсняхме доволно и едва в 8:30 се докопахме до Шабла и приказната къщичка, която ни очаква, затова изкупихме местния хоремаг и дружно си приготвихме вечеря, след която смятам благо да припадна, за да имам сили сутринта да разритам мъжете, за да се оправят, за да можем ние с другата женска половинка да си доспим, да станем и пак да сме готови преди тях.

Най-доброто тепърва предстои. Продължаваме напреТ!