Нямало бивши пушачи
Доказателство за това ше ми е третият опит. Винаги след бацилясване, разбира се. Тя, таа воля не може хем да не плюска вредни храни, хем да не пуши, нъл тъй?!
Единственото предимство на фарингита е (освен, че говориш по-малко, което за жена е.. знаете), че някак си цигарите започват да ти действат зле.
Ден първи. Температура. Спи ти се като на карпатска мечка. Спиш като такава, съответно дните и нощите минават неусетно.
Ден втори. Шоколад (тука ще замола фитнес инструкторите да не четат!). Начи в промеждутъците на неспане като карпатска мечка, хапваш шоколад и просто се заравяш през глава на топло. После естествено лочиш и някаква топла чорба, но между шоколада и съня, не остава място за пОшене.
Ден трети. Половин буркан с мед и лимон, мед със сода и канела и мед под формата на пита, която гризкаш по-късно, официално се превръщаш в Мечо Пух (а.к.а 50% мечка – 50% мед) с тумбак, но непушач!
Ден четири. София. Мисля, че лашкането по таа грандиозна магистрала шайзе и софийски смог от околомръсното, цигари просто не ми трябват.
Ден пет. Една опаковка трахизан, една нео ангин и някакви други такива по-късно, смятам, че не е библейско да бъдат съсипани от една цигара и изплют бял дроб. Или два. ЗАПОЧНАХ ДА ГИ СЪНУВАМ.
Ден шест. Първи ден на свобода след бацилите. Първи ден на отпушени две ноздри едновременно.
*тест първи – сутрешно кафе. Кой е луд да пуши по пижама в тоа студ, бе?! Седенето на дивана, увита в мекичко одеяло е някак си по-оферта.
*тест втори – кафе навън. маКло ти се пуши, но в момента, в който ти замирише на цигари, не е ок и в това ми се крие надеждата.
*тест три – предстои. Ако тази събота на рождения ден на една стара чанта се нафраскам и не запаля, има надежда за мен.
Стискайте палци! Па, ако не… като Марк Твен цял живот – ше ги отказваме по 100 пъти, щото няма по-лесно нещо от това. Тъй тей то.
Leave a Reply