Някой кара колело

Лято е. Горивото достига нови висини и е време да се върнем back to basics, демек да караме колела. Свалям едно пенсионирано от тавана и се надъхвам как ще го карам до работа, и животът ще е прекрасен, като в реклама с мадама и рокля на цветя, ама…

…това не е реклама, а живият живот и опитвайки се да го подкарам, за малко да забера една ограда по пътя, да се пребия кардинално и не съм съвсем убедена, че гумите приличат на гуми, а не на мекици, когато го яздя, затова прекратявам жалкия опит с криволиченето на кормилото и го прибирам обратно. Все пак някак си, успявам да му купя катинар.

Минава време, Коци превзема колелото и започва да ходи с него на работа. Аз се надъхвам и решавам, че ще си купя НОВО, щото нали, новото начало е хубаво нещо и ще опитам пак. Озовавам са в джикатлона, където машините изместват хората и става все по-трудно да стигнеш до консултант, но все пак след 30 минутно обикаляне и висене пред желаното кололо с надпис “Мостра. Моля, повикайте консултант”, намирам един клетник, дето подрежда някаква стока с тежки въздишки и отмята някакви работи с химикал.

Викам си само аз му липсвам на хайвана, ама кво да прайш, съдбата е жестока, аз също и на всичкото отгоре искам колело. “Извенете, едно колело там съм си харесала, пише да извикам консултант”? “Ей сега ще изсвикам колегата”, викам си как ме лъжеш красивоооо, ама отивам обратно и след малко се материализира един младеж, който едвам сваля мострата, та леко я подхващам, че да не се огъне, което ми дава добра надежда за товароносимостта на градския велосипед. Виждам същото, със 100 кинта по-евтино и питам за разликите, все пак съм пестелива жена, ама преценявайки използваните материали, пестеливо залагам на по-скъпото.

Подкарвам го в магазина без да успея да бутна никого или да съборя нещо, все още с криволичещо кормило (който ви е казал, че не се забравя как се кара колело, да спре за четвърт век и да опита пак!), се връщам и възхитено питам има ли го налично. Имало го. ПАЗАРОВАМ! Да съм поръчала онлайн. Ступор.

Жена с карта в ръка ѝ бива отказвано да вземе това, което държи. ПЛА-ЧА. Лонг стори шорт, след няколко дни имам колело! Учудващо, заради мерака ли, що ли, го подкарвам с лекота, даже има шефско столче за навигатора, който да ме юрка по-бързо да карам към яслите и изобщо да ме стимулира и побутва по четирибуквието, когато реши. До Капана стигам за 14 минути с включено бутането по центъра. До панаира – също за толкоз. Досега съм избила поне една предна дума от бензин и синя зона.

Още не съм оЦлабнала, ма сигурно, щото зареждам по-често от необходимото, ама тоя сладолед, мноо вкусен, деба! Въпреки тоя разход, до есента тряа да съм го избила и ако се стопя мистериозно, това ще е ебаси джакпота! А междувременно, вместо да се псувам със спрелтаци, дето ме засичат, ще заместя с пешеходци по велоалеи и няма да страдам от липса на адреналин!

Иначе съм с рокля, де. Ако видите да ви задмине някоя цветна леха къмто декар и половина, помахайте ми, АЗ СЪМ!

Сполайте и така като гледам тенденцията с постовете, до догодина!