Носът на Рудолф ми стига

Дойде му времето. Като всяка година. Започна се с едно искане, с едно пазаруване, все едно светът ще свърша след има-няма седмица. Спокойно, всичко ще си е пак същото. Само се надявам до тогава носът ми да не е като на Рудолф, заради проклетата хрема. Поне пък температурата ми е тропическа – 37. Константа. А и кашлянето си има предимства, не е нужно да правя коремни преси в залата, като си ги правя дори насън.

В тоя ред на мисли, моят Коледен списък с искания е само Здраве и нищо друго. Всичко друго се постига или е въпрос на късмет. Но е повече старание и труд, а другото после идва само. Коледата е придобила леко изкривена визия за това, което трябва да е. Повече даване, по-малко искане и повече благодарности. На хората около нас – близките и приятелите. Щото лете, зима тях си ги има J

И не са ми нужни подаръци, аз всичко си имам и ми стига. А и послушанието не ми е сила, че да чакам белобрадия старец, а и мисля, че доволно уплътних дупката на комина, та и да иска, няма откъде да влезе, горкия. И курабийки с мляко нямам, просто, ако има сладко вкъщи, трудно се задържа. Не, че нещо, ама заека го изяжда.

Та така, няма сладко, няма елха, но пък настроението си е на лице. Защото е достатъчна една добра компания за едно добро изживяване. И най-доброто тепърва предстои….