Неделна кино вечер. На живо

Или причината, поради която не ми е нужен телевизор.

Всичко започна съвсем обичайно. След цял ден скиторене, дойде ред и на неделната традиция, а именно бира с Батман. Само като спомена Батман, трябва да ви е ясно, че ще има приключение, щото той герой ли е, или лукова глава, а?!

Обажда ми се той, за да ме подканя да слизам, защото обикновено все виси и ме чака и отскоро има нова стратегия, да ми звъни още преди да е тръгнал. При което, за пръв път съм дори минута по-рано долу и решавам да му пратя гневен смс, с който изтъквам, че все пак аз съм принцесата, която ТОЙ трябва да чака, а не обратното и съм крайно възмутена от неговото мотане…

При което не стига, че ми се влачи като народна песен, ами и говори по телефона, какво неуважение само! В следващия момент разбирам, че общува с полицията. Вече става интересно. Преглъщам сухо, щото бира още няма и гледам и не вярвам на ушите си, като един въздесъщ професор.

Саксия. От 6-тия етаж. През прозореца на общата площадка на блока. Прозореца и саксията на парчета, като лек метеоритен дъжд /щот‘ нали нас градушка не можа да ни пере в Пловдив, да няма да оставаме по-назад, я!/ се посипват върху Батмобила. Идилия. Спукан преден джам, на няколко места. Красота и финес. Стъкълца като конфети по цялата кола. Валят и псувни от горе, ама ние с Батман сме пичове и чинно чакаме патрулката.

Прустигат двама униформени, Батман осведомява каква е ситуацията, когато две тетки започват да се влачат по стълбището и още с изскачането пред блока, едната започва с цветното представление: „Ти с малката пишка да мълчиш /отнася се за Батман/! Ти, с голямата, започвай да говориш /отнася се за единия полицай/“. Глей к‘ви неща значи… Един пищов в кобура, един в панталоните… Лелята си разбира от работата. Аз си кротувам, щото пишка си нямам и нещо не й се вписвам..

Начи.. мрънкаме като има дъжд, ама е на, напече днес малко слънце и глей кво стана… Яд ме е, че нямам бяла ризка с дълги ръкави, с която да услужа на униформените, които търпяха, търпяха викането, пък започнаха и те да викат и когато понечиха да й хлопнат едни белезници, тетката като котка нададе вой, изви гръбнак и отпраши нагоре по стълбите в истерия, като остави жалната й майка да се оправя със ситуацията и обясненията за летящата саксия като цяло.

В крайна сметка, благодарение на добри и вещи в занаята приятели, залепихме стъклото още същата вечер, взехме си по една бира на връщане, пльоснахме се на терасата, скрихме Батмобила от злата леля, в случай, че реши, че саксиите му отиват на екстериора и да предотвратим едно бъдещо тунинговане, и решихме, че за тая вечер филмите ни стигат…

Неделята се оказа крайно интрересна.. Пък на мен Понеделника ми вика „Take it, or leave it”. Ми.. bring it on, monday… Пък да видим… 🙂