Можеш ли

Можеш ли да захвърлиш всичко сигурно и да обърнеш живота си на 180 градуса? Стиска ли ти да се хвърлиш в дълбоките води със затворени очи… Съумяваш ли да вземеш това решение за миг, сега, веднага…. Да видиш възможността и да я прегърнеш.. силно…

Стиска ли ти да излезеш от удобните обувки и да вървиш бос, да усещаш всеки камък и всяка неравност… Да не спиш, в името на това да се отдадеш изцяло на нещото, което искаш… Да ти се струва, че 100% е малко….
Да те пронизва съмнение, чието острие вадиш, захвърляш и стискайки зъби да покажеш, че можеш… От нулата, от нищото.. Да правиш нещо, извън представите ти… Там, където “Не мога” не съществува… Мога! Защото искам! Тук многоточие няма.
Неистови сили, изправяне и крачка напред. И после още една, и още… Крачейки все по-уверено. Виждайки връх и стръмни пътеки, без да се предаваш. Това не е опция…
Рискуват смелите. Не тези, които нямат какво да губят, а точно обратното – тези, които имат всичко. Чийто залог е стимул да се справят, а не да се предават… Волята, волята, волята… Тя…
Ако някой някога ми беше казал това, щях да се усмихна, да поклатя глава и кротко да се оттегля. Но не и днес. Не и сега. Защото правилния момент е винаги настоящият. Миналото не се връща, а бъдещето се изгражда. С много желание и с много труд. Краят е винаги неизвестен, но не опиташ ли, никога няма да разбереш.
Така, както не ме е страх от известния край, не ме е страх и от неизвестния… Живея тук, живея сега.

….

“Аз знам, че „сигурно“ не съществува,

господар не съм на утрешния ден.”
….