Маша the Машината
Не мога да си представя някога да нарека Маша “Мими”. Просто защото тя е тотална машина във всяко едно отношение.
Коя е тя и кой вятър я довя от Челябинск, оставам да разкаже сама.
Защо България? Едва ли Черно море е по-добре от езеро в задния двор!
Да, езерото ни може би е малко по-чисто 😄 Шегувам се, много си ми харесва тук. Няма зима 8 месеца, има същинско лято с по над 25 градуса, плодове и зеленчуци по цяла година, what’s not to like??
Иначе дойдох тук след две години long distance relationship с моя мъж. Той просто попита:
Искаш ли да дойдеш да живееш при мен?
А аз просто отговорих:
Окей!
Без много да му мисля, а може би трябваше, щото в началото си беше доста трудно. Ама ето че осем години по-късно, I’m still here 😊
/Преди 10 години в Чикаго, когато си мислихме че повече няма да се видим/
Маша е наша! Разкажи ни за фотографията? Какво те запали? Кадрите ти са адски добри и за мен е чест, че съм успявала да се побера в обектива ти 😂
Любовта ми с фотографията е малко от тези тинейджърските драми: обичам те, не те обичам, не мога да живея без теб, сещаш се, нали? Десет години ту почвам ту спирам, ама сега набрах скорост и се надявам да стигна някъде. Дядо ми беше фотограф-любител, с филмови апарати, тъмна стаичка с червена лампа, беше ужасно интересно. И още от дете исках да съм там с него. Сега е малко по-различно, снимам с безогледален апарат, но усещането си остава. Не знам доколко са ми добри кадрите, със сигурност не са “адски”, но виждам градация от както почнах курса. Постоянно снимам нещо и си викам – ето, това е много яко, и после си го качвам в инста и след два дни вече не ми харесва. И така всеки път. Но поне това ми дава стимул да направя нещо по-добро 🙂
/Трябва да направим нови снимки, тези вече не ми харесват 😄/
Какво обичаш да снимаш? В инстаграм акаунта ти виждаме от ежедневие до доста добре композирани снимки. Имаш ли фаворити?
Фаворитът ми е човек 😄 Наскоро осъзнах че не обичам да снимам пейзажи. Не ми идва отвътре. Когато гледам дадена локация, винаги мисля как и къде бих поставила модела. Мисля че женски портрет най-много обичам да снимам, надъхвам се ужасно много когато избирам някаква идея – във фотографията много, ама много зависи от подготовката. Измислям си някаква идея, после правя мудборд, после намирам някаква локация, после с модела обсъждаме облекло и т.н. Така че май току що отговорих на въпроса дали обичам нагласените снимки – да! Снимки да, пози – не. Опитвам се да се опозная с модела, да го разположа и да му е комфортно. Да си говорим, да се отпуснем, да има connection, за да няма тези напрегнати пози. Не винаги се получава, но се старая. Както казва един моя любим фотограф – трябва да харесвате хора, които снимате, за да се получава. Да има за какво да си говорите с тях. Да ви е интересно. Това искам да правя аз – да говоря с човека и да разбера каква е неговата история, за да мога да я пресъздам в кадрите си.
https://www.instagram.com/p/B9RwS70poUj/?igshid=1uokraogo7avo
/Една от любимите ми сесии/
Осъзнаваш ли, че е чийтване да имаш такова фотогенично дете като Мини мад Макс 🙂 то няма как да има лоша снимка!
Дорчи, нали осъзнаваш че едно малко дете е точната противоположност на чийтване 😄 Мини Мад Макс си има този прякор със заслуга – има трън в едно място, точно като баща си, двамата понякога направо ме побъркват. Аз съм спокоен, донякъде флегматичен човек, та понякога ми идва да хвана гората. Ама си ги обичам де. Интересното в случая е че изобщо не харесвам да снимам деца. С исключение на Макс, щото нале, фотогеничен си е 😅
https://www.instagram.com/p/B6m-oBkpTpk/?igshid=p44vx2glv58i
Как някой може да се възползва от услугите ти?
Най-лесното е да ми пише в IG (@masha.lomasha) или фейса, винаги съм на линия. Все още снимам за без пари, и снимам всичко, така че ако има желаещи за какъвто и да е вид снимки – сега е момента. Като свърша курса есента живот и здраве, ще помисля вече за ценоразписа 😄
Не те ли е срам да си по-млада от мен и да можеш повече неща? Така ли си спечели прякорът “Машината”?
То аз пък ще кажеш че съм много по-млада, мдам. В клуба на 30 сме и двете, окей? Знаеш ли, изобщо не помня как станах Машината, някой на работа почна да ми вика така и така си и остана. Аз не се старая да стана голяма работа. Просто си бутам. Мъжът ми се смее че аз мрънкам че ми е тежко и не става, ама не се отказвам. Веднъж се качвахме на връх Ботев и аз през цялото време си мърморих под носа колко се уморих и че не мога да вървя повече, докато просто не се оказах на върха 😅 Та така, което не става само с мрънкане, става с много мрънкане 😄
https://www.instagram.com/p/CBBR8mCJJbZ/?igshid=16pdhy5utu1w8
/Тука се радвам че остарях/
И нещо за финал, какво си пожелаваш?
За Родину, за Сталина! 😄😄😄
Пожелавам си да ми останат достатъчно нервни клетки да изтрая докато Мини Мад Макс ще стане само Мад Макс!
P.S. Още отсега усещам как ще има напрегнати хора от всичките думи на английски в този текст, ама сори майна, така ми работи мозъка 😄
Никой да не се сърди на Маша! В главата ѝ се блъскат три езика, фотографски термини и бебешки език ❤️ (Бел.Ред)
Leave a Reply