Любов по време на бацили*

*по оригиналното заглавие Любов по време на Холера на Маркес, ама понеже не е чак толкоз зле положението, та скромно – само по бацили.

Пролетта е един чуден сезон, ако искате да знайти! Цъфтят дръвчета, цветчета, плочките и асфалта след зимата, птичките и пчеличките, косата също, а наред с тях разцъфват и бацилите. Това на свой ред ни води до цъфнали носове и цифки (това, ако не знаете е сополи по врачански).

Дет’се вика – цъфнахме и вързахме! Щот’кога, ако не сега, в слънчевото и хубаво време, е най-подходящо да изглеждаш като изцеден парцал, да си свъсил вежди, да ти се спи като на животно и да се наливаш със супа и шкембе чорба (мчи полезуй, с чесън) в редките промеждутъци, когато си буден?!

На всичкото отгоре, имам оправдание да сменям дивана с леглото, да мръхтя и да пия чай, да нищоправя и да хленча, че и да има кой да ме съжалява и да ми измие чиниите (<3 #сАртсе). Връзката ми с упсарина и ксилометазолина става все по-сериозна с всеки изминал ден, понякога тайно вмъквам и някой трахизан в играта, ей така за разкош, щото аз съм широкоскроена и съм отворена към всякакви предложения… в смисъл, които могат да ме излекуват по-бързо, де, не друго!

Щото е адски тъжно да си имаш пороци като пушенето и да не можеш да ги упражняваш поради недостиг на въздух и леки подсечки във вестибуларния апарат, в случай, че тъпо и упорито се опитваш. Да взема да ги откажа за трети път ми се вижда крайно утопично, но пък кой знае, иде великден, чудеса се случват, може и да придобия статут на пороко-лишен-индивид.

Положителните навици придобити от бацилстването – редовен минимум 12 часов сън, хранене с чорби, давене в чай и витамини, цъцъркане на лимони и грейпфрути може и да доведе до едно ми ти дълголетие, където да цоцам държавата за пенсия, докато смъртта ни раздели или минимум, докато сметна, че съм си избила вноските, които ми дърпат сега, че и отгоре!

Venceremos!