Лоша майка

Аз съм лоша майка. Стигам до това твърдение, ако чета “майчински” групи в нета. Затова участвам главно в една. Или ако слушам лекарката, която ми казва, че трябва да махна нощното хранене от самото начало. Защото децата се възпитавали от първия ден.

Прекарах седмици след като родих, чудейки се дали ставам за майка. Дали детето е яло малко, или много, дали правя нещата правилно. И кое пу дяулити е правилно?! Истината е, че всеки има усещане за себе си и своето дете. Има и такива, чието правилно в правилно за всички останали. За тях съм лоша майка.

Защото не я кръстих на никого. Защото не кърмих дълго. Защото давам купени пюрета. Защото оставям детето до късно. Защото не членувам в група по захранване, където всички са принцове и принцеси, а пък аз имам едно прекрасно тамагочи. Лоша съм, защото си оставих 3-месечното бебе, за да отида на моминско парти извън града, а на 6-тия месец за дълъг уикенд на морето.

Лоша майка съм, защото искам на година и малко да тръгне на ясли, а аз на работа. Не вярвам, че стратегията за детето е лоша и затова съм още по-лоша майка, поне според 100 000 души. Не пера на ръка и не гладя. Давам антибиотици, вместо хомеопатия. Отвратителна, казвам ви. Детето изплю био картоф, отгледан лично от баба и дядо. И плющи такъв от буркан.

Аз съм една лоша, но спокойна майка, защото хич не ме интересува мнението на другите, а този факт води до едно щастливо дете. И друго не ми трябва.