Когато доброто те търси… И те намира

Искам да ви призная нещо, проатели. Преди да стана мъдра сова, аз бях една залюхана чайка. Понякога се връщам към тази си втора порода, особено откакто съм руса. Леко неангажиращо така позабравям някои работи, разбира се нищо фатално, но му придавам особен чар, като типична руса жена и ИЗОБЩО не го отдавам на годините и преклонната възраст.

Така си живея аз щастливо, кога осъзнато, кога – не, докато в един сладък момент не получавам съобщенийце и то не къде да е, а на фен-страницата на блога ми във фейсбук. Значи там, да ви призная, съобщения не съм получавала, поради факта, че всичкото народ (или кажи-речи 90%), дето го е лайкнало, ми е във френд листата.

Но ето, че получавам аз не само съобщение, но и съобщение със снимка. Начи, викам си, ето го! Моментът на славата, сега ще започна да получавам възторжени и похотливи снимки, ще ме замерят с боксерки и букети и всякакви такива неща. За моя изненада, получавам снимка на флашка. Симпатична, черна флашчица, държана от мъжка ръка.

Като типична блондинка отговарям, че това е една много симпатична флашка и дори имам същата, какво съвпадение! След благ хилеж отсреща и 5-минутно ровене в чантата, шокиращо установявам, че това е МОЯТА флашка, която дори не подозирам, че съм изгубила. Щот’ налЕ….

В нея нямаше нищо повече от музика и електронния вариант на книгата, която носих на печатницата, но точно благодарение на нея, находчивият младеж е успял да ме издири в интернет пространството. Първият ми въпрос е в кой град се намира, защото точно в този период успях да мина през София и Русе, но за мой късмет, се оказа в Майненбург, на родна почва, щот’ мое съм залюхана, ама не чак толкова и зная къде да се разпилея, така че да ме намерят.

След кратка кореспонденция, на уреченото място и час, се срещнах с Доброто. То си има име и се казва Александър. Едва ли ще са много хората, които ще намерят мокра флашка, ще я изсушат, ще издирят собственика ѝ по прякор в интернет и ще се свържат с него, за да му я върнат. Въпреки, че когато той е изгубил своята флашка, барабар с ключовете си, никой не си е направил труда да направи това (въпреки информацията, която е съдържала и по която мнооооооооого лесно са можели да го намерят).

Та искам да ви кажа, че то, доброто, съществува, има го и хората все още го практикуват. Не е мистериозна част в сферата на фантастиката, а е сред нас, а когато поискаме – и у нас самите. И така… Ръцете горе за хора, като Алекс 🙂

 

Когато доброто те търси. И те намира. Част втора
За срещите на 30. Или почти

Leave a Reply

Your email address will not be published.