Каскадьорски неволи

Човек колкото и добре да живее, в даден момент вижда няколко стъпала, крива изтърбушена решетка и по неведоми пътища, съдбата решава, че това е един прекрасен момент да удариш едно сиртаки със засилка, докато мъкнеш детско колело за разкош.

Аз разбира се станах като пич, изтупах си прахоляка и продължих по задачи и така 2-3 часа, докато неусетно положението ескалира до почти рев от болка и нямаше айсберг на тоя свят, който да я намали достатъчно. Логично, спешното ме очакваше. След има-няма два часа, две снимки на глезена, леко кардио с инвалидна количка от единия блок на болницата до другия, се прибрах с препоръка за глезенка (такова за глезен де, +че ще ме глезят, ко ша ма праат!!), патерици и изрична забрана да си стъпвам на крака за поне 2 седмици, освен, ако не искам гипс. А аз не искам!

Единственият разочарован човек от цялата работа е Дейчето, защото нямам гипс, по който да рисува. Обещах ѝ да ми рисува по крака, та имаме сделка и мир.

Добрите хора, които познавам, ми откликнаха на търсенето за патерици за грандиозните 7 минути. Приятелски съвет: взимайте патерици от човек с вашия ръст, а не от колегата дето го гледате като дете излитащ самолет, щото повярвайте, мишниците ви не могат да стигнат до ушите. Грешката беше бързо поправена и почнах да щъкам из апартамента. Да знаете, не е лесно да си вземете кафето до терасата, щото очевидно, ръцете ви са заети с това да управлявате патериците и да не се пречукате, но все пак, нека не забравяме, че човек, дето му се пий кафе и му се пуши е крайно изобретателен, затова успях да измисля стратегия – подпирам се с една ръка на патерицата, другата е просто статична под другата мишница и местя кафето по масата.

Крачка с патериците, преместване на чашата и така чак до другия край, от там на вътрешния перваз, после на външния, докато не се докопах до масата и стола, изсмуках два фаса и се засилих, доколкото е възможно в това състояние,  обратно вътре с чаша в задния джоб преди да се сваря, щото Южна тераса и 12:30 наобед НЕ СА ДОБРА КОМБИНАЦИЯ през юли в Пловдив!

Поживях известно време на дивана, докато не огладнях и си взех един грейпфрут и нож да го заколя. Сложих го в торбичка, ножът се опита да ме намушка няколко пъти за крупните 5 метра, ама оцелях и това! Вече обмислям да си мъкна кафето в термос или чаша с капак и разни неща в раница, като мини-пикник у дома, чиквомуй?!

Сега ви се жалвам от телефона, щото познайте, нямам трета ръка да мъкна лаптопа от другата стая и се гърча тука като грешен дявол да поддържам този мега-популярен блог. За вас го правя!

И оставете каскадите на професионалистите! Не правете това у дома!