Карма ис ъ бич. Или защо (не) си заслужава да се бориш

Начи, проатели, това да се бориш с някоя институция си е пълна загуба на време. В повечето случаи. Но понеже аз съм кофти човек, и съм инат, си казах – не. Ще си търся правата и то по законов ред. С всичките му нерви, чакане и бумащина, които ги следват.

Историята започва малко по-назад, преди няколко години, където на бензиностанцията, на която обикновено си зареждах колата, ми сипаха бензин вместо дизел за крупната сума от 20 лева. Разбира се, това се случва на много хора, а и който не работи, той не греши. След като колата ми започна да се дави и гърчи, по средата на един прелез, след безумното придвижване до майстора и намиране на причината ЗАЩО АДЖЕБА САНЧО ПОЧТИ УМРЯ, се върнах в бензиностанцията да си търся правата.

Започна се събирането на мои документи – книжка, талон, преглед, застраховка и фактура за сменени филтри, почистване на резервоара и така нататък ( мисля, че само акта за раждане и кръщелното не ми поискаха). След седмица получавам отговор, че понеже колата не е на мое име, застрахователите им няма да ми платят крупните 28 лева за смяна на филтрите (нали, не говорим за горивото, почистването, неудобството от това, че щеше я да ме сгази влак, я да ме блъскат коли и факта, че няколко дни бях без кола).

След няколко месеца, когато прехвърлих колата на свое име, отидох пак. Ей-така, от куртоазия, не че ще забогатея с 28 лева, но просто защото ТАКА ТРЯБВА и все пак имам принципи, които да отстоявам. Управителката ми каза, че вече била минала давността и уви, няма да ми ги платят. На въпроса ми, ако си взема някакви неща от бензиностанцията без да ги платя (за 28 лева, не повече), дали след няколко месеца ще ми простят, те не ми отговориха. Много тъжно, значи…. Викам си МИ ДОБРЕ, УЕ! Дръжте си ги и си тръгнах.

Не след дълго, мой приятел, работещ тогава в близкия до бензиностанцията магазин на мобилен оператор, разбирайки за историята, се засмя и ми каза, че същата госпожа Оправителка, преподписвайки си договора на две карти, обърква кой план на кой номер е и говорейки спокойно със САЩ, мислейки си, че й влиза в тарифния план, се оказва, че жестоко е сбъркала и така стотинте минути се превърнали в стотинте лева, които трябва да плати. Въпреки протестите ѝ, че те са объркали плана, подписът ѝ стоял под всеки един договор. Такава душевна чекия не бях получавала. Кармата е кучка и струва само 28 лева. Много ми се искаше да отида и да я питам как върви чужбината, добрелий, ама нали съм си добра душа, не го направих.

Сега ми се струва, че историята ще се повтори. Сладурите, които ми монтираха вратите така, сякаш 3 годишно строи лего, се оказа, че не съществуват като фирма. Все пак КЗП, без да ми дава надежди, казаха, че няма какво да направят, докато онзи ден не получих благо писмо, че са ги глобили. Ся… аз че нормално монтирани врати няма да видя, то е ясно, но пък и на ония съм им трън в задника и ги чака още една жалба, която КЗП учтиво са ми подготвили да подам. И аз ще! Нали, щот’ са педерасти, и аз ще бъда (не КЗП, а монтажниците). Време да се занимавам – имам, калени нерви – също. Кармата ще си свърши останалото, аз само малко ще ѝ помогна.

И сега стигаме до историята с нетрезвения чичко, който ме блъсна и избяга. Който в последствие видях пак, който полицията намери, на който състави акт, който той, разбира се, отказа да подпише с възражението, че никога, ама никога не ме е блъскал и не ме е виждал през живота си. Та аз културно изслушах приказките му (Шехерезада, между другото може да го духа пред него, ЧЕСТНО!), взех си протокола от полицията, отидох при неговите застрахователи на оглед, чинно ми зададоха 7615 въпроса, на които отговорих, отново ми взеха всички документи, сведения, мисля, че дори и ДНК проба и ми казаха, че до 15 работни дни ще си получа обезщетението.

Уви, днес по куриер получих становище, че рийш ли, „в конкретния случай вината за настъпилото ПТП на застрахования в ЗК Уника, не е доказана. С оглед гореизложеното, считаме, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение.”

УБАВЦИ! Мамини златни! Чудя се дали да не им пратя тоя разказ с надпис КАРМА ИС А БИЧ и да ги оставя да им го върне по неведоми пътища или да си наема адвокат, да се оръся здраво, за щета, която едва ли надминава 150 лева. Да се боря ли за душевна чекия, или да оставя съдбата да си свърши работата… Дилеми, дилеми….