И мама е хора

Напоследък соцЯлният ми живот не е особено активен, ама и не се оплаквам, защото колкото обичам да излизам, дваж повече обичам да си почивам и най-вече да спя. Но дойде ред на годишния тийм билдинг, а това събитие заслужава човек да измине едни 800 км.

След много сополи, гърлоболи и тука има, тука нема ходене, се оказа, че ходене все пак ще има. Успокоих сълзите и сополите (нейните), а ние с баща ѝ плачехме вътрешно – аз, щото оставям чавето за дълъг уикенд, а той… вероятно заради същото, но все пак ме изпрати и ми каза “спокойно”.

Минах да забера още един брой лоша майка и две свити сърца потеглиха към морето в очакване на обаждане да се прибираме, ама такова така и не дойде. Някъде около Ямбол, вече друсахме глави в такт и се облизвахме, представяйки си плажа.

Пристигаме и вероятно заради стокхолмският симдром, стаята ни се пада в семейната част, в частност – на семействата с деца. То семейства и деца няма, щото хората по хотели не оцеляват, когато ние сме там. Та вървим по коридор, вдъхновен от дизайнер надрусан с ЛСД и се озоваваме в леденото кралство. Определено имам нужда да си сипя, а по-късно и да съжаля, защото будейки се срещу стена с Елза и приятели + елен в реални размери може да не е баш като в приказките.

Парти вечер номер едно винаги е грешка и със свободна програма – диджей до басейна. Клетият персонал е шокиран, когато алкохолът свърши. Това ни е стара традиция, с която вече и те са запознати. А старите кучета дори не пием като едно време. И в 1 бяхме по леглата. Party animals – retired edition.

На другия ден сме станали за закуска, това рядко ми се е случвало, но е – на! Маючинству. Има си своите плюсове – ставам, когато преди си лягах. Цял ден пих кафе, бири, менти (в тоя ред), научих се да правя щампи със сито печат, завлякох няколко неща принтирани на 3Д принтер, само надписа КУР не можах, щото беше единствен, нарисувах си чанта с надпис “#Лоша майка” (да са знай, нале), пържих се на шезлонг, цопках джолани в морето, изгорях на очила и още 100 хубави неща.

Вечерта се запознах с 1/3 от изпълнителите, разширих си малко музикалния кръгозор, аз, човекът с флашка, която рядко добавя нови парчета. Dub FX се оказа не само адски талантлив, но и страхотен човек. По средата на втората банда, вече прехвърлила 10-те хиляди крачки и след танци манци, беше крайно време да отида да припадна с останалата част от пенсионерския клуб, а на младите оставихме да закрият купона.

А днес, 400-те км на връщане изминах с най-голямо нетърпение и  за пръв път в живота си съжалих, че бебето спи и не можах да я нагмеча веднагически и трябваше да изчакам почти час.

Та ного беши хубаво, и мама беше хора, догодина пак!

Клето съществуване

Leave a Reply

Your email address will not be published.