Историята на един каскадьор или защо си стоя с изолация
Аз, както е известно на повечето от вас, имам дълга история на каскадьорската ми кариера, която датира от ранна възраст и продължава активно и до днес. Поради тази причина си седя добре изолирана и гледам да не отслабвам, че синините минават по-бързо от строшените кокали (и то кутре!) да ви кажа – изпитано!
Миналата (или по-миналата година?!) се метнах по едни стълби – класика в жанра, те са ми любими, имаме си дълга история, та метнах се на 3 стълби и хоп – с патерици (ама само за 3 дни, щото аз както казах, съм професионалист в тая сфера!). После набързо си съкратих болничния и се завърнах победоносно в офиса. И във фитнеса, та да се чуди кво да ме прай треньора ми.
Декември правих един плонж на ледената пързалка, тип супермен, с ръце напред, докато бях с модерни скъсани дънки, та да мога да си унищожа коляното подобаващо. Отне няколко месеца да мога да заставам пак на 4 крака без да падам на дясно или да вия от болка, ама е-на, мина си. Ся ме цъка само периодично, за да ми напомни тгая година да не се въобразявам повече на актриса от “Кънки с остър връх”. Фитнесът пак беше с условности известно време.
Преди няма и 2-3 седмици каскадирах пак с кололото, рамото ми даваше заето известно време, избягвах да си вдигам ръката, че стигаше само до едно не много полит-корекно положение, а ако не бях минала и мустака с лентичка, положението лека-полека си отиваше към канселиране на личността ми. Тук обаче едно ще си призная, съчетах го с отпуската на треньора, той си почина, аз се възстанових, всичко точно.
Тренирам си аз, няма проблеми, тренера вика ша та замоля на тия години да се кротнеш и повече без каскади, щото нале! И както се разбираме да внимавам… си опържих пръста в мазнина. Даже опържих три, ама свещения най-го отнесе. Четири часа мазане с цикатридина през 20 минути, нещата лека-полека взеха да се подобряват, два пръста чудотворно порозовяха, само средният приличаше на пърленки, на която днес вече се и появи и мехур.
Тук вече не знам как точно ми помогна изолацията, но факт, пак се разминах тънко. но имате рядката възможност за известно време, ако ме ядосате да попаднете на солиден средняк, а не някакъв обикновен и простоват!
Leave a Reply