Има хора

Има хора, които те карат да плачеш…

Има хора, които те карат да плачеш от щастие…

Има хора, които те карат да плачеш от умиление… От вдъхновение. От това, че виждаш, че усилията, които са положили, дават резултат. От факта, че виждаш малките крачки, изминали големите разстояния. От това, че има начин, има ли желание.

Има хора…

Познавам ги, реални и истински. И тези хора ме карат да имам сълзи в очите, от хубаво. И да настръхвам, без да ми е студено. И просто така… защото са хора. Благодарение на малките неща, виждаш, че няма нищо страшно в несполуките, които ни сполетяват. Така порастваме…

И думите понякога не могат да изразят това, което искам да кажа… Има само многоточия, защото историята продължава…

Защото има хора…

И няма по-висок човек от този, навел се, за да помогне на някой…