За срещите на 30. Или почти

За всеки от вас, който има половинка, която понякога му се иска да бушонира, ликвидира, или да му сипе поне едно разхлабително в кафето – ей така, да му разведри деня… Алтернативата хич не е по-забавна.

Да започнем с това, че срещите на 30 далеч не са това, което са срещите на 20. Докато едно време срещите можеха да се случват навсякъде и по всяко време, тук правилата са малко по-различни. Първо, трябва да намериш необвързано същество от срещуположния пол, който да има останали мозъчни гънки в главата. Или поне да дава такъв вид.

За начало, или казано първите 10 минути, може и да се заблудиш. Бреееей, наченки на умисъл, докато в един сладък момент не те уцели право в десятката, удар… тъп, като чук, от който ти иде да се изтриеш от лицето на земята, да си вземеш куче и да му се вречеш във вечна вярност.

Някои минават ситото на 24-те часа. Не успяват да се издънят грандиозно, забелязваш разни малки недостатъци, ама пф, на фона на всичко останало, си дори щастлив. Умело си избягвал разговорът да се завърти около „какво работиш”, „времето” и всякакви такива тривиални неща, но истината лъсва точно тогава…

Времето на срещата:

• Искаш ли довечера да излезем?
• Не мога, нощна съм.
• Проститутка ли работиш?

………Мда, понеже съм руса и жена, няма логика да работя нощем друго, освен проститутка. На всичкото отгоре съм тънкообидна и без чувство за хумор, понеже прости ми, Къци, не схванах тази проницателна шега!

Мястото на срещата:

• Обожавам да пътувам.
• Аз също. Ти с влак или рейс пътуваш?
• Ами всъщност с кола. Обичам да шофирам.
• На газ ли караш, че толкова пътуваш
• ( ?!?!!? ) Ами не, дизел.
• А, намираш си крадена значи?

Мда, уреждам си срещи нощем, по изоставени тир-паркинги, за да взема една туба гориво, която да си сипя в колата и да отпраша щастливо поне до ръба на света, от където ми иде да се хвръля след тоя въпрос.

Свободното време:

• Харесвам участия на живо и само поради тази причина посещавам барове и клубове. Като цяло концерти в Пловдив рядко има, или да си кажем направо, че няма, така че това ми стига, за да задоволи глада ми за хубава музика.
• Хм, аз пък като бях последно на бар искаха да купим цяла бутилка, за да ни настанят на сепаре. И беше ужасно скъпа.

Така… аз затова не ходя по места, където салфетките са част от менюто. Спокойно мога да си пия питието права и то да се подпира в ъгъла на някоя маса, докато съм заета да си пея и да танцувам на място. Стол ми трябва, за да има къде да си метна чантата, ако изобщо я нося.

Сметката на края.

Грам не ме притеснява факта да си платя това, което съм консумирала. Не държа и да ми я платят. Отчитам само факта, дали от куртоазия ще поиска да я плати той. Дали ще ми подаде якето от закачалката и дали ще ме изпрати до колата. Тук, за разлика от тотото, често ми се случва да позная. Съжалявам, че съм забравила как да бъда дама, но с такива изнежени образи напоследък съм по-мъж и от мъжете.

На всичкото отгоре трябва да сравнявам тези индивиди, с Мъжете, които познавам, които са ми приятели и които съм щастлива, че са в живота ми и са ме разлигавили до там, че да очаквам, че и други може да са като тях. ПФХА! Онези, дето ми помагат да си сглобя мебелите, които ми карат колата, когато ми се спи, които ми подават якето да се облека, които ме черпят едно кафе, когато банкоматите възстанат и решат, че няма да ми пуснат пари, независимо колко от тях обиколя, които могат да направят вечеря и да се сетят да сложат покривка, така както и могат да направят резервация, които имат мъжка дума и държат на нея, които са от моята генерация и които са съхранили веждите и окосмяването си по краката, щото аман от голи оФлюхи вече!

В тоя ред на мисли, понеже по съветите на Кама Сутра, не открих мъртви женски соколи, починали от естествена смърт, а Сър-а публикува във фейса само някакви крака от ястреби (нови, неупотребявани, според обявата?!), се предавам, обявявам бойкот и спирам да търся нормални, мислещи индивиди, ще чакам те да ме намерят, да ме ударят като мълния, да ме шляпнат през физиономията с мокър парцал и да започнат да ме щипят по бузите.

Няма да ви кажа наздраве, защото трябва след малко да ходя на работа. Но не като проститутка… Съдба… жестока!

А вие идете и сипете една ракия на мъжете си и може романтично да ги пернете зад врата. И се обичайте.