Елементарни частици

Ако си мислите, че ще си говорим за физика, имам новина за вас – ТЦ. Ще си говорим за едни… да кажем прекрасни  хора, които се реят като свободни електрони, мандахерцат се, някак съществуват и успяват да ми вдигат кръвното, като жужащ до ухото комар в тиха лятна нощ.

Те следват няколко прости правила, направо елементарни, като тях самите:

винаги стоят на края на ескалатора, скупчени на стадо, така че единствения начин да минеш през тях е с крак-брадва (желателно) или с вербално предупреждение (което едва ли ще чуят)

спират пред входа на всичко. няма значение къде в проклетият вход – на натоварен булевард, на завоя или в еднопосочна улица. религията им забранява да използват най-близкия паркинг или пресечка. ако решат все пак да го направят, то винаги е на инвалидното място, ‘щото е до входа (много ясно)

говорят много и силно. основно в пълния киносалон, в рейса и общо взето на места, където не може просто да се разминеш с тях, а трябва да ги търпиш (нежелателно) или да им правиш забележка (ако изобщо асимилират какво им казваш), което обикновено се прави в първите седем, а очевидно се налага и в екстендед варианта – седем..десет

говорят си с колега/жка за модьернитье завьедьвния, а ти стоиш и чакаш да те обслужат, междувременно научавайки последните пикантерии за този и онзи. като вестник шок на живо (светът е малък, бичис, и познати има навсякъде)

считат, че всички са им длъжни за нещо и те непременно трябва да го получат (не е ясно какво, всичко е според зависи)

И всички тия хора някак си се събуждат сутрин, успяват да си вържат връзките, ходят и дишат едновременно и съществуват…

Не е ли животът изпълнен с мистерия?!