Еженощието на една сова

В последните месеци съм развила способността да спя в най-невероятни часови зони и да будувам отново в такива. Мога да съм сова и го предпочитам пред това, да бъда кокошка. Мога да се разболея в 00:30 и за малко повече от 24 часа да изпия такова количество анти-бациликус-представители, че на температурата да й се завие свят и да припадне сама, сливиците да се самоизтупат от всякакви налепи и аз да добия що-годе човешки вид. Доколкото е възможно след денонощие боричкане с възглавници…

Преди да дойде този велик момент се отдавам на безсмислено гледане на телевизия. Един вид особен мазохизъм, за да си докажа, че има и по-кофти неща от това да се чувстваш като изджъркан лимон. Иде ми да си блъскам главата в стената, но и без това ме боли, затова просто се врътвам и откъртвам. Сънувам щуротии, които трябва да си забраня да проверявам в съновник.бг, щото ако нещата бяха истина, досега трябваше да се самообеся и да изчезна безкрайно или минимум да имам сценарий за крайно драматичен турски сериал. На събуждане решавам, че музиката е добра алтернатива на телевизията и така се отплесвам по една песен, че я слушам докато не ми втръсне.

Това, разбира се, ще отнеме поне седмица, щото го притежавам тоя кофти навик, който понякога може да е болезнен, понеже се сещам как тетката ми щеше да пребие мен и Бок, задето чухме към 18 пъти подред една и съща песен, докато се наливахме с вино. Накрая тя избяга, обявявайки ни за ненормални, а ние едвам оцеляхме, но това е друга тема.. Всъщност и затова обичам да пътувам сама или с глухи хора, че да си пея на воля и да изтърквам определена зона на флашката, пускай за мнайсти път 48-ма песен без да рискувам някой да ме изхвърли в движение.

Благодарение на музиката, музата ме осеня в 3:38, защото денят убива всеки зародиш на творчество, осветлявайки сивите улици. Друго си е под прикритието на нощта.. Да се оставиш на музата… Спретвам поредното стихотворение, което няма да види бял свят. Сещам се за онзи статус, който се върти из фейсбук от известно време: „аз знам, че никой няма да прочете този статус, затова тайно навличам един спален чувал, мажа се с мас и лазя по пода на кухнята, преструвайки се на гол охлюв”. Аз и без да се преструвам, понякога се чувствам като гол охлюв, затова избягвам такива откровения публично, че да ми свалят иначе желязната черупка. Дори блъскането в стена със засилка не може да ме пропука.

И докато аз се боря със собствените си рошави мисли, които не ме оставят да спя,  други хора ги намират за вдъхновяващи до толкова, че да ме превърнат в своя муза. А аз се опитвам просто да се сортирам… което никак не ми се отдава… Добре, че срещам себеподобни индивиди със същите душевни състояния, че да се успокоя, че не съм само аз… Дет’ се вика, не съм сама.