Добър е денят

Има нещо адски чаровно в това да спиш до обяд… Нищо, че таблата на леглото и възглавницата играха комбина и някак си успяха да ми затиснат рошавата прическа и да ме оскубят за добро утро, ако 1 на обед изобщо се брои за утро… Но пък в крайна сметка някои хора мило и драго дават да ги скубят в леглото, така че хич няма да се оплаквам…

Друго си е, разбира се, масата да ти препречи пътя, докато си сънен и да си поиграе на убий кутрето. Да ви кажа, действа по-събуждащо и от студен душ. Сипвам си едно мляко с люспи /мюсли/, правя си кафе и се местя на дивана. Там няма остри ръбове, но за всеки случай си обувам пантофи. Все още държа на крайниците си, особено след като се оказаха верни докрай на теста с високите токчета и паветата на тепето.

Блаженство. Това е думата, която може да опише състоянието, в което се намирам. Куин ми пеят една Бохемска рапсодия и общо взето животът е прекрасен. Така мога да живея и 100 години. Е, довечера ме очаква една прекрасна мощна смяна, но пък аз сова ли съм, или лукова глава. После има цели два дни, в които да си отспя. Ако няма отново някой саботаж, разбира се…

Изисква се особена шизофреничност, за да се наслаждаваш на работата на смени, да не знаеш ден ли е, или нощ, да си уговаряш срещи за 6:30 сутринта или такива за полунощ. Да живеят ранобудните, късно-лягащите и шизофрениците като цяло. Защото напоследък е съвсем нормално да си правя мохабет с някой в 4 сутринта, сякаш е милият и мързелив следобед.

Да не разказвам историята с меренето на тоалети за поредната сватба /ъъ, не моя, кво като хванах букета?!/ и корекциите в последния момент, извършени в 5 сутринта. Късметлийка съм, че има кой да ми угажда на акълите в такива моменти. Мисля, че си паднах на пъпа със заобикалящата ме лудост напоследък.

Сега отивам да се насладя на мързеливия следобед, щот мога, да си доизпия студеното кафе против бръчки, щот пак мога и ще продължа да слушам божествен Фреди – щот искам и най-вече, щот мога (и за да замаскирам звука от псуващи преминаващи, които очевидно не са доволни от факта, че има локви и преминаващи бързо коли).