Ден втори из северната шир

Ден едно – краят… Наливам се с бира и мезя с шоколад… щот мога. Охлаждаме се под климатика, щото Миро се оказа прав и август определено е септември. Под прикритие! Учудващо, не мога да заспя. А и ми спряха телевизора и компа, т.е. всички източници на шум и светлина и освен да се заровя във възглавниците, друг избор нямах…

Не е забавно! Ден втори – началото. Не по-забавно от вечерта. Прилепът е вече станал и ме тормози. Няма пък! Аз не съм кокошка, а сова. С-О-В-А! Доспивам си, след което се налага да издирвам Батман из кафетата около хотела. Добре, че този път имам един спътник, който ме отвежда на правилното място. След кафето, вкарано венозно, се изстрелваме в посока Римския мост в село Българене. Ми много е хубав! На един нищо и никакъв кър, на 50 метра зад една чешма на главната улица се кипри тази приказка.. Малко прилича на Дяволския мост над Арда, но това пък е Римският на Осъм, кво?! Чухотен си е! Още наслаждавайки се на спомена, се изнизваме към пещера Орлова чука. Чук – централно и фронтално в очото. Докато другите пещери са някак остри и зъбати, то тази е нежна и полегата… В един момент сякаш си в корема на динозавър и му гледаш шиповете отдолу. Може да си навреш главата в разни дупки в тавана и да пееш. Прилепите не ги е страх! Пробвахме! Също така и пробвахме патешко ходене и гъзене, но отказахме валянето в калта и промушването по корем и драпането с лакти из неосветени галерии. Наче – това за другия път, като дойда с камуфлаж. След тая приказна пещера, заведох Батман на манаситр. Ама скален, да видя има ли възможности да се прави на планинска коза или да. Оказа се, че има тази възможност и рипаше като младо яре нагоре. Скалният манастир изумява. Адски на високо е, а ти се струва два пъти повече, като ти кажат, че монасите са се качвали по дървена стълба до горе… Аз тук ще замълча. От възхищение, де… Те са мълчали по съвсем други религиозни причини, които аз, като една жена, някак си не мога да разбера. Денят е към своя край и с Батмобила акостираме в Русе. По пътя имам една не-малка радост, освен всичко, защото днес вместо Бобан, слушах дори Рамщайн! Какъв добър Батман! И ми смени само няколко песни от целия диск. Аз съм мега щастлива! По тоя повод излизаме на разходка из Русе и срам не срам.. главната им е по-хубава и по-голяма от наш’та, бе! Да, ама слушаха песен, в която се пееше за Бичене на айляк, а това, майна си е живо нашо! 🙂 Ако после някак си се преборя с нета, който ловя от ъгъла на стаята, вероятно ще се опитам да кача снимки, ако ли не… Когато се докопам до дОма! А сега.. Айляк – джъст бич ит!

 

Шепа баналности? Мне...
Аз и Батман. На път до скъсване

Leave a Reply

Your email address will not be published.