(Гр)адски легенди

Когато в последните 5+ години си свикнал да тръгваш когато си поискаш, където си поискаш, без да се налага да се съобразяваш и плануваш времето, изведнъж оставането без кола идва като лек нежелан хаос в плановете на една сова.

Аз проблем да вървя пеш нямам. Но не и когато е 38 на сянка и когато обичам съответно да оползотворявам всяка секунда сутрин (разбирай обед) в сън. Тогава за пръв път хващам рейс в последните няколко години. Дилемата преди е била или кола, или пеш, но нека си припомним благите години, когато ходех при инструктора ми в далечна Тракия всяка божа седмица. Така де, няма да се лигавим да караме всеки ден!

Затова преследването на рейсове няколко години по-късно, се оказа едно доста забавно преживяване. Благодарение на грандиозния проект за велоалеите, тротоари – няма, но изненада – велоалеи също. Щото това нещо, докато не се завърши, ще бъде чисто и просто една строителна площадка, която трябва да прегазиш. Особено е забавно вечер, по естествено неосветените тротоари – вело алеи, когато ентусиазиран велосипедист реши да кара и от нещото като асфалт, с което са покрити, внезапно се озове в двуметров участък с пясък, сякаш там ще се провежда регионалното по скок от място.

Само че, с колело предполагам се скача трудно, или поне да имаш предупреждение за предстоящото препятствие, но уви табела – няма. Обяснение защо точно тези два метра не са асфалтирани, така че благо да се пребиеш в тъмниците, остава някаква мистерия, както и фактът кой и кога ще оправи тротоарните плочки покрай самите вело алеи. Ама като ще се завръщат Х-фактори и Биг Брадъри, логично е да върнем и Сървайвър. На родна почва. Най-страшното предизвикателство до сега!

Това, което помня от чакането на рейсове, си е същото. Поне вече официално всички са бели, защото идват като белите лястовици. За мой късмет, на моята спирка, реално спирка няма и общо взето бичим на една слънчева площадка без обозначение, добре, че съм си местна и ЗНАМ, че тук има спирка. Другите да се спасяват. Както казваше любимия ми шоп, докато ме е издиврал и не само, малко ни се свидят табелите в Пловдив. Аре, ве! На тях пък им се свидят паркоместата!

Та спирка няма, но и лаФка няма, което ме радва, бялата лястовица идва и установявам, че рейсовете са по-чисти и имат климатик. Е, кондукторите продължават да са същите нелюбезни същества, които въздишат тежко и съскат всеки път, когато трябва да минат между седалките, за да ти продадат билет, но пък животът продължава и така… Някои традиции не бива да се променят.

Разбира се, получавам и поглед тип „ъъъ нямаш ли по-дребни”, когато подавам 5-те лева, но просто го игнорирам. Загубената баба, която срещам малко по-рано и качвам на рейса, е разговорлива колкото мен на няколко бири и докато стигнем спирката, на която да я прикача, за да се прибере, узнавам, че има двама сина и общо осем внуци, че е на 83 и помага на червения кръст като носи разни неща на хората по домовете. Набрала си е две цветенца и няколко тревички „за да внесе малко живот вкъщи, понеже няма кой вече да ми носи цветя”. Накрая ме прегръща и ми благодари, че ме е срещнала. Всъщност трябва да е обратното.

Отивам на работа с една идея по-добро настроение от обичайното. След няколко дни си взимам колата от майстора. Разбира се, както подобава на традицията в последните няколко месеца, от единия майстор, трябва веднага да отида на друг. Защото оправят едно, развалят две и прогресията общо взето е анти-конти. Планувам да отворя гараж, това и аз го мога. Ще обвинявам този преди мен, че си е оставил ръцете, после и аз ще си оставя моите и ще затворим порочния кръг. Клиентите да го дОхат и да се спасяват кой как може.

За успокоение, смятам да отида на кръчма в Античния, разбрах, че за 2500 може да си правиш каквото си поискаш. А и кмета е мъж на място, каза че щял да си го отдава, колкото си иска, щото тия нищо не оценяващи пловдивчани, не разбират как с тия 2500 ще цъфнем и ще вържем, ей! Още поне два плажа на Марица може да направим, тъкмо е края на сезона и басейните в Практикер сигурно вече са на 50%. Така крупният вход от 5 лева + 5-те лева капаро (?!?!!?!?), които ти искат, може и да се редуцират до 5 лева общо. Защото другите 5 вероятно ще се наложи да ги дам, да ми извадят някой кърлеж. Знам, малко неблагодарно от моя страна да не оценя този грандиозен проект, но за съжаление съм била в бели държави и градове и съм виждала проекти за развитие.

Приятно оцеляване в (гр)адската среда. Гледайте да сте културни, поне до 2019-та.