Болен народ
“- Дядо, къде отива тоя народ – пита болният Монка.
– Всички там отиват, чедо.
– Всички болни ли са, дядо
– То целият свят е болен, синко. Едни от това, Други от онова. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата – гнила.”
Елин Пелин – “Спасова могила”
Когато забавлението и смехът са породени от зрелища…. Когато забавното е нечия болка и нещастие… Когато пожеланието към някой да се пребори с препятствие в живота си, е отхвърляно и човекът бива оплюван защото “не е от нашите”… Когато живееш в такъв свят, никак не е лесно да си добър.
Защото днес добър и наивен значи едно и също. Синоним е дори на глупак. Обществото се опитва да те вкара в рамка, за да не си различен…. Да си като останалите, за да си същото говедо като тях. За да НЕ бъдеш…. Когато не могат да те изгорят, то поне да те очернят…. Толкова много злоба, в толкова малки човешки тела…. Навсякъде!
Дори днес…. Лицемерни вярващи, стъпили в църква два пъти годишно – за Рождество и Възкресение, даващи напътствия, кое е правилно и кое – не…. Сиви, безлични лица – навсякъде, изгубили желание да се променят към по-добро, дъпращи останалите в калта, за да ги обезличат.
Загубили себе си, погубват останалите. Свят без ценности, без бъдеще. Като грабливи птици разкъсват остатъците от надежда, поникнала някъде. Но сложили маските на смирението и добрината. Само очите издават душите им…
Огледай се и ги виж – те са навсякъде… На екрана, пред монитора, в магазина, в институцията… В огледалото. Защо вместо да каляш, не изчистиш себе си? Този, който хвърля калта, ще стане по-мръсен от теб….
Погледни и виж малкото, което ще те зарадва. Да, вече трудно се намира, защото е скрито, но го потърси. Малцина са тези, които са се и са го съхранили. Ще ги познаеш, ако си като тях.
И там ще го откриеш. Стръкчето надежда. Загърни го и нека израсне заедно с теб. Дай го на този, който се нуждае, вместо да го държиш за себе си.
Да, аз съм глупак. Да, аз искам да мога да вярвам в доброто у хората. А е трудно, толкова трудно…
Ще възкръсне ли добрината? Някога…
Leave a Reply