Аз сърце студа

Смятам за прекрасен факта, че зимата реши да подрани и да бие шут в задника на и без това мнимото лято. Много обичам да ми е студено! Друго си е пронизващ вятър да ти тика дъжд под особен ъгъл в очите – щот може. И това само за някакви си метри, докато се докопаш до колата, в случай, че имаш такава.

Аз, за мое щастие, имам верен Орел, на който разчитам да ходим заедно на работа в най-разнообразни шизофренични часове. Разчитам и също така после да си отлитаме обратно – крило до крило, както подобава на сова и орел, нали така в тандем и дружно, както сме дошли.

Ама, не… Орлето се вледенява от студ и токът от него изчезва мистериозно, сякаш кафяв брат е минал и е брал кабели от него. Уви, всичко си е на мястото, но той не е фен на леденото кралство като мен и се предава. Щото аз, за сметка на него, намирам за особено чаровно как ноктите ми посиняват за отрицателно време, как треперейки, няма нужда да си тръскам цигарата, щото тя сама от резонанса го върши и как кротичко си поливам с чайче премръзналите крайници, заради същото това трептене.

Всъщност днес се поразходих, нещо, което в хубаво време не е толкова приятно, щото е едно спокойно, лишено от всякаква емоция и заряд преживяване, докато сега си е друго. Ту присвиваш очи заради вятъра, ту заради пушилката от ремонта на улицата, ту прескачаш крива плочка и стъпвайки върху следващата си измиваш очите. Така де, няма да вървиш и да спиш!

Подобието на чист човек, което излезе от вкъщи вече мяса на бубарак и не изглежда никак достолепно, както беше до преди час. Вятърът ми подреди косата, която отказах да вържа, поради простата причина, че я използвах като втори шал. Просто, защото първият е подарък от приятел, който помолих да се погрижи за моето благоденствие в студеното време, а той ми подари фишу…. Страх ме е, защото тази година ми обеща шапка, а онзи ден ми показваше една, дето е половината мрежеста и с козирка… И за всеки случай… САМОДАКАЖАЧЕТОВАНЕЕЗИМНАШАПКАБОК!!!

Та заради такива приятели, прибирайки се, си взех бутилка вино. Чудесно е, че чашата ми побира точно толкова, но пък с чиста съвест мога да кажа, че наистина пийвам само по една чашка вечер, така че коментарите относно алкохолизма ми могат да спрат на секОндата! И на коментиращия ще кажа, че ако имах палтото, което ми беше обещал, нещата нямаше да стоят така! Сега, като алтернатива, приемам и акумулатор.

Иначе обичам зимата, защото обичам изненадите, а тя винаги ни изненадва. Никога не знаеш, че ще дойде, нищо, че половината страна е зарината, като дойде пък не знаеш какво се крие под снега – обикновено е дупка, понякога лед от предходния, щото що пък да го чистим, като пак ще вали, а в не редки случаи и съвсем други съкровища. Такова нещо лятото не може да видиш! То ест можеш, но се губи елемента на изненадата, който е ключа към чара на зимата…

Не знам за вас, но понеже толкова обичам зимата, смятам да я пусна на свобода да си ходи и да бъде щастлива, щото така постъпват добрите хора. А аз бих искала да се утеша на топло, под някоя палма…

Пилешка супа за душата
Има хора

Leave a Reply

Your email address will not be published.