Аз съм сърф

Прочетох прословутата статия за сърфа, който станал дъска за гладене, защото работил в кол-център.
Вероятно трябва да седя и да роня крокодилски сълзи, че работя именно там.

Но после се сетих, че на 28 загърбих “сигурната си работа”, където бях изградила нещо, за да се хвърля в нещо ново, без да имам идея какво ще се случи и дали ще се справя.
Много безсънни нощи, месеци пълни с попиване на напълно непозната материя досега. Коренна промяна на навиците и ремонт на централния чип не звучат като лесни неща. Защото не са!
За да мога 3 години по-късно да кажа: “знаете ли какво? Мен си ме бива да върша това!”. Не, не е за всеки. И кутийките не съм аз. Защото не съм затворена там. Аз виждам предизвикателството, а не сивото, монотонно ежедневие.
Чудесно е човек да си тръгне, когато види, че не е неговото място и призвание. Да търси своето. И да го намери.
Но не ме категоризирайте. Аз не съм дъска за гладене (в анфас или в профил да ви застана, че да е по-убедително?), защото поря през вълните всеки ден. Аз не работя с еквиваленти на роботи, а с хора с безброй интереси и таланти.
И няма да се извинявам, че харесвам това, което правя, че съм се научила да го правя и, че да, то ми носи пари.
Човек е това, което е. Аз винаги съм била и ще бъда владетелка на хаоса.
Слабите да си търсят порядъка.