Аз и Батман. На път до скъсване

Когато човек успее да отскубне още няколко дни отпуска, преди белите мечки да са нахлули, се получава така, че планува, планува, планува и някак си въпреки трите микроинфаркта и почти отпадането, поради вирус наречен работа на Батман, някак си… някак си, този път нещата се получиха.
Батман е садист. Батман става в 6,30, когато е в отпуска. Дорч е сова. Дорч си ляга в 3,30, дори когато не е в отпуска. Поради тия две фактченцета, когато Батман ме взима в 6 сутринта, той е с вид на свежа краставичка, а аз – на сдъфкана марула. В крайна сметка това няма значение, щото обичам да пътувам и да го духа Сънчо!
Отиваме да нафраскаме Батмобила до козирката, че да му е леко да ни носи през планините и реките, че и пещерите…. Поради неразумния час, кафе на бензиностанцията НЯМА. И това не е някоя забравена от бога бензиностанция, тц!
Почваме с обратен завой и издирване на кафе, щото никой не може да бъде човек без кафе в 6,20…
Междувременно злият Батман ми пуска Бобан Здравкович /!!!!!!!!!!!!?/, за да може агресията да ме държи будна, но едвам се сдържам да не го изхвърля още по пътя.. уви, той кара и се е окопчал и заключил здраво, малшанс… Пътят криволичи, Райчо изгрява и усещането е РАЙ!
Носим се лежерно, докато не виждам Арката на Беклемето. И защо по дяволите да не се качим до горе с Батмобила?! Отговора разбираме няколко минути по-късно, когато закъсваме в изкопаните улеи от някоя руска сила тип Лада и позорно се обръщаме и продължаваме нататък, понеже амебите, които имат сили да ни завлекат до горе пеш, още спят.
Дестинация едно – достигната. Троянският манастир в понеделник сутрин е безлюден, смирен и излъчва едно магнетично спокойствие, което те кара да не искаш да си тръгнеш… Въздухът.. Липсата на всякакъв шум… Просто уникално 🙂
Дестинация номер две – Пещера Съева дупка, Батман е щастлив, видя прилеп, поздравиха се , видя и разни други работи, ама тях няма да ги издам – отидете и вижте, това определено е най-красивата пещера, която съм виждала някога….
Отлитаме в посока Деветашката пещера – нямаме очаквания, защото още сме омаяни от красотата на Съевата дупка.. Докато не ни поразява величественият вход на Деветашката…. Този път прилепите са навсякъде, дори един от тях подскача и прелитва по пода от време на време и Батман е в неистов екстаз. Успя да се навре в най-тъмните дебри в търсене на още видове… Аз останах очарована от величието на пещерата, просто уникална история…. Летящите мишки оставих на спеца 🙂
Дестинация последна за днес – Крушунските водопади /наааааааааааай-накрая/ – по мъжко мнение на снимки са по-красиви, ама реално са си точно толкова хубави, тъй че – бегом марш! 🙂 Минава се по чухотни пътечки, и щом булка се беше покатерила с все рокля до там, то всеки може! 🙂
На финала на деня, някак си съм цяла, след няма и 3 часа сън.. Лоча блажено бира и си мисля.. Баси, кво е яко да си в отпуска?!