Аз избрах

Днес беше един от онези дни, в които избрах.

Освен номер и преференция в бюлетината избрах и друго.

Избрах да оцелея. Избрах днес да не ме боли главата след снощи /да, няколкото водки не промениха решението ми спрямо вота, така че споко – размислих си предварително/. Избрах и да сменя токчетата с платформи и избрах да не падам грациозно по паветата, докато се прибера. Направих този избор, след като оцелях едно качване, едно слизане от Стария град, една церемония и едно хоро. За останалата част вече щеше да е руска рулетка с поне четири патрона.

Избрах и да виждам хубавото, защото мога. Много е лесно да сме сиви и тъжни. Трудното е да си щастлив и усмихнат, докато виждаш сглобените пъзели около теб, знаейки, че си още на рамката и другото тепърва предстои. Избрах да напасвам парченцата внимателно, така че всичко да си дойде на мястото – бавно и търпеливо отсявам погрешните и оставям правилните.

Нямам пълна яснота към общата картина и това, което ще се получи и, разбира се, е страшно, но страхът не е по-голям от мен. Но в такива моменти човек има чайки, чайници, Батмани и пияни пингвини.  Най-шизофреничният и прекрасен зоопарк на света. Защото вечерите са незабравими, макар благодарение на дигиталната технология и очарователната памет на някои индивиди. Защото сутрините са по-хубави с  АЙРАН, чаша кафе и те. Защото светът няма да спре да се върти и е добре да крачим напред.

Важното е, че ги има. Има и хубави поводи, които да ни събират.  Има го и ежедневието, което ни разпръсква на някъде, но в крайна сметка пак ни събира отново. На по чаша бира в края на деня. И го има и онова липсващо парче от пъзела, което ми е нужно, за да продължа да нареждам… Избор има винаги… Само бездействието ни прави безсилни.

Затова аз избрах….