Розов балон

Розовото определено не е моят цвят, но по някакви неведоми пътища се оказва, че живея в розов балон. От което никак не се оплаквам, защото изглежда, че светът е едно нормално място, хората са адекватни, обществено ангажирани, добри и винаги готови да помогнат.

Кратък наръчник как (не) се пътува в Турция. 

Историята за работната седмица на един или повече ангели-хранители. Много се чудех дали изобщо да подхващам тая история, понеже докато я преживявах, ми се потеше четирибуквието, ама то като мине, нали знаете как вече е смешно и другото се забравя. За начало, ще се върнем през 2021-ва, ноември, когато оптимистично …

Някой кара колело

Лято е. Горивото достига нови висини и е време да се върнем back to basics, демек да караме колела. Свалям едно пенсионирано …

Промяната. Бючи лайфхак

Кратък наръчник за бране на овации и комплименти с инвестиция само от време и малко топла вода + електричество. Не, не… няма …

I’m back. От Луната

Тази вечер погледнах случайно блога си и установих, че не съм писала в него от има-няма година и кустур. Викам си без …

Не се притеснявайте, боли

Дълъг и адски скучен пост. Мое да преминете нататък, освен, ако не сме в частичен локдаун и са свършили поляните, на които …

Маша the Машината

Не мога да си представя някога да нарека Маша “Мими”. Просто защото тя е тотална машина във всяко едно отношение. Коя е …

Приключенията на Джовката

С Коста ни срещна интернеД, в средата на околосветското му пътешествие, когато той тъкмо се канеше да превзема Япония. След дълги години общуване виртуално и благодарение на това, че беше достатъчно готин да ми направи най-епичната корица на единствената ми книга, бестселър сред приятелите ми, най-накрая се видяхме на живо. Оттогава гледаме да спазваме тази традиция, защото Коста е заразяващ с позитивизъм човек, изпълнен с многобройни таланти. Както и цялото му прекрасно семейство.