О, колко си прост за напреднали.

Не знам за вас, приятели, но аз някак свикнах да живея без мозък, откак детето ми го взе преди години. Животът стана доста по-прост, досущ като мен. Все още успявам да функционирам, че дори и да върша по няколко неща наведнъж, доколкото и както мога.

Каскадьорски неволи

Човек колкото и добре да живее, в даден момент вижда няколко стъпала, крива изтърбушена решетка и по неведоми пътища, съдбата решава, че това е един прекрасен момент да удариш едно сиртаки със засилка, докато мъкнеш детско колело за разкош.

Розов балон

Розовото определено не е моят цвят, но по някакви неведоми пътища се оказва, че живея в розов балон. От което никак не …

Някой кара колело

Лято е. Горивото достига нови висини и е време да се върнем back to basics, демек да караме колела. Свалям едно пенсионирано …

Промяната. Бючи лайфхак

Кратък наръчник за бране на овации и комплименти с инвестиция само от време и малко топла вода + електричество. Не, не… няма …

I’m back. От Луната

Тази вечер погледнах случайно блога си и установих, че не съм писала в него от има-няма година и кустур. Викам си без …

Не се притеснявайте, боли

Дълъг и адски скучен пост. Мое да преминете нататък, освен, ако не сме в частичен локдаун и са свършили поляните, на които …